Читать «Стен» онлайн - страница 125

— Пуснете го, момчета.

Изненаданите мигрита освободиха патрула.

— С теб ще се разберем така — каза Уеб. — Теб няма да те смачкаме като останалите говна. Ще те пуснем да си идеш.

Хората на Уеб го изгледаха изумени.

— Сега ще се върнеш в говняната си барака и ще разкажеш на приятелчетата си какво се е случило.

Патрулът, вкочанен от ужас, само кимна.

— А другия път, като те сложат патрул, няма защо да ни се правиш на герой. Не вдигай много шум. И не надничай много-много по коридора, дето може да става нещо, за което не искаш и да знаеш. Пуснете го да бяга, момчета.

Патрулът ги изгледа и заотстъпва. Стигна до завоя на коридора, обърна се и хукна.

— Мислиш ли, че ще направи квото му каза, Уеб? — попита един от мъжете.

— Няма значение. Все едно, тоя вече е извън играта. Пък и не мислите ли, че сигурността ще се зачуди как така се е измъкнал, без да му потрошим кокалите?

— Все пак не разбирам.

— Затова не си водач на ядро. Все още. Хайде. Да се махаме.

Петчленният патрул залегна, когато Фрик и Фрак изсвистяха от таванските греди на склада. Единият от мъжете намери време да вдигне тежката пушка и да пробие дупка в няколко от сандъците наоколо, преди миникапсулите с бял фосфор да се възпламенят.

Двете същества закръжиха с любопитство, поглеждайки към ада, закипял под тях, докато фосфорът разкъсваше кости и плът, след което кацнаха в отвора на очакващата ги вентилационна тръба и се скриха.

— Ей, ти! Какво е това?

— Соево телешко — отвърна Стен. — Ще желаете ли?

— Не. Допълнителни болести не ми трябват. Ще си сипя сам.

Медицинският тех гребна с черпака от баката и мина напред по опашката.

Стен, изписал грижливо равнодушие на лицето си, хвърли поглед през редицата прислужващи към Бет. Двамата бяха облечени в бели комбинезони и не се отличаваха от останалите работници на многобройния персонал на Яслите. Част от мозъка на Стен започна да отброява времето, докато другата долавяше откъслечните разговори по масите наоколо.

— Това скапано малко чудовище! Татенце това, татенце онова, днес ще аз ще съм космическия главорез и…

— Ако не ни трябваха, Компанията щеше да прати в космоса скапаните…

— Да им разказваме приказчици, да ги храним, да им чистим акото, като се нацапат. Компанията изобщо не ни плаща, каквото ни се полага.

— Ти как се оправи с твоя Били?

— А, с онова тъпо копеле се разбрахме. Напъхах го в една канална шахта и го оставих там две смени. Ще се научи тоя скапан нещастник.

— Всъщност, докторе, Компанията няма нужда да издържа тия същества по начина, както се прави сега. Мисля си, че трябва да се приложи програма с използване на атрофна ампутация.

— Хмм. Интересна идея. Можем да я доразвием…

Време беше.

Стен прещрака предпазителя на уилигъна и го измъкна, със свит на спусъка пръст. Двамата социопатрули се втурнаха през вратата и паднаха, пронизани в гърдите. Дупките бяха големи като юмрук.

— Залегни! — извика Бет. Прислужниците зяпнаха, когато Стен подхвърли две гранати от колана си насред помещението, и се проснаха на пода.

Бет хвърли шепа възпламенителни сачми и двамата залегнаха до обслужващите столовата.