Читать «Стен» онлайн - страница 123
Алън Кол
Стен реши, че единственото, което можеше да направи Доктора по-щастлив, е клането на сирачета.
Поради лоша производителност, следните зони за забавления, предназначени за неквалифицирани мигрита, да се затворят незабавно: Номера 7, 93, 70.
„Ескплозиите във вакуум са голяма работа — реши Алекс за стотен път, докато наблюдаваше превръщащия се в огнено кълбо лихтер. — Правят почти съвършена сфера.“
Вдигна куфарчето си е експлозиви и се запъти към входа на товарния пристан.
Четири други сандъка, освен оня, който току-що беше гръмнал чуждопланетния товарен кораб, бяха натоварени от тъпаците и чакаха реда си. С една малка подробност. Само някой с опита на Алекс можеше да разбере, че те никога няма да отлетят. Едната експлозия трябваше само да привлече вниманието на Свободните търговци — унищожавайки само един роботизиран лихтер, — а останалите бомби щяха да откажат Свободните търговци да товарят от Компанията.
Считано от този момент, всички лични карти на персонала, служещ в следните зони: Център за посетители. Товарен отсек, Складови отделения, се подменят. Новите пропуски ще се връчват индивидуално. От този момент всеки член на патрул или кадър от сигурността, който не засече лица със стари карти, ще бъде обект на сурови дисциплинарни процедури.
Секретарката внимателно огледа бюрото на Гайцен. Светлинната писалка беше поставена на мястото си, дисплеят с въвеждащите данни, предназначени само за екзеци — включен на ИЗЧАКВАНЕ, столът — разположен на необходимите сантиметри от бюрото.
„Ефикасността е всичко, Станскил“ — обичаше да й повтаря Гайцен. „Скапаняк“ — помисли тя. Странно защо не го казваше и в леглото. Много го беше страх за сърцето, може би.
Отиде до вратата, докосна я с длан и се огледа за последно. Всичко си беше познато и на мястото, точно така, както искаше екзекът. Прекрачи през прага и както й бяха указали, остави работния си комбинезон в антрето. Провери часовника. Гайцен всеки момент щеше да излезе от ваната.
Коленичи пред шахтата и нетърпеливо очакващият я отреп отвори решетката. Жената пропълзя вътре и се скри.
Докато се извиваше неловко на деветдесетградусовия завой във вентилационната мрежа, секретарката съжали, че нямаше да може да види как Гайцен се отпуска в любимото си кресло.
— Алвор?
— Да, Юх? — Брадатият водач на ядро се обърна.
— Твоят екип ли се е справил с този Браун?
— Никога не съм чувал за тоя скапаняк.
Стен кимна и погледът му пробяга по рапорта на сигурността. Този, който беше убил Браун — някакъв нископоставен екзек в Отдела за Планиране на производството — изглежда, си беше отмъщавал лично. Той се замисли за миг. Не. Свободен Вулкан нямаше да поеме отговорността и за това убийство. Нека Компанията се объркаше още повече.
