Читать «Стен» онлайн - страница 127

— Вие, човеците, ако не нанасяте рани на себеподобните си — каза Доктора, — нямате търпение да наранявате самите себе си, не е ли така?

Стен се заинтересува от темата.

— Как пандите се оправят със своите родители, Докторе?

— Това при нас не е фактор. Първо, в размножителния процес мъжкият откъсва члена си след копулация и бързо — „кърви“ май е подходящ аналог — до смърт. — Мустачките на Доктора леко потрепнаха. — Щом малкото се зачене, в женската то съществува… аа, като паразит, докато се роди. Раждането естествено става в момента на смъртта на женската.

Бет примигна.

— Това не ви оставя много възможност за сексуален живот, нали?

— Понякога съм се чудил защо всъщност човешкият мозък не се намира под пъпа — отговори Доктора. — След като повечето мисъл у човеците се занимава с точно тази област от физиологията ви. Но за да отговоря на въпроса ти, тези от нас, които са сериозно загрижени за своето бъдеще, се кастрираме навреме. Тази операция, освен всичко друго, увеличава продължителността на живота ни със сто земни години.

Стен не можеше да реши дали да се разсмее, или да се притесни.

— Аха, сега разбирам — намеси се Йоргенсен. — Значи крачиш нагоре по пътя. Пред теб е мишената. Залягаш зад някой храст, пръскаш прозореца, после на зигзаг до вратата, отваряш я с ритник, хвърляш гранатата, стреляш и викаш: Мамо, прибрах се!

— Бе не разбирам какво толкова сте се загрижили — каза Алекс. — Никой от нас няма да излезе жив от „Богомолка“. — Той допи питието си и мина на второ. Не изглеждаше особено притеснен.

Пот капеше от челото на Съветника по разкъсаната му, оцапана роба.

— В тази история просто няма нищо вярно. Моето отношение към вас, мигритата…

— Ние можем да използваме тая дума — прекъсна го един мургав мигри, — но това не значи, че в твойта уста звучи на място.

— Извинете. Вие сте съвсем прав, разбира се. Но… честна дума, никога не съм си позволявал да лиша никой… мигрант работник от справедливо спечеленото от него време за личното му добруване. Тази версия е измислена от враговете ми.

Петимата водачи на ядра го изгледаха с неверие.

Стен ги наблюдаваше, скрит зад паравана в края на изоставения склад, където се провеждаше импровизираният „съд“. Стори му се интересно, че вече не изпитва толкова силна омраза към стария си познайник, Съветника. От друга страна, нямаше никакво желание да се намесва.

— Можете да проучите досието ми — продължи Съветникът. — Винаги съм бил известен със своята порядъчност.

Горчив смях заглуши това, което се канеше да каже.

— Това ще го зарежем засега — каза Алвор. — Все още остава фактът, че назначаваше мигрита на смени, при които да загинат, само защото отказваха да ти дадат това, което искаш от тях. Познавам двама, дори трима, които си изпратил за прогаряне на мозъка.

Мигрито в края на масата, който до този момент гледаше Съветника безмълвно, изведнъж се изправи.

— Имам въпрос, момчета. Искам да го поставя лично на Негово говнярство. Какво поиска от моята Жанис, та я принуди да се чупи и да избяга при отрепите?