Читать «Стен» онлайн - страница 122

— Някакви жертви?

— Само една. Осемнадесето ядро. Свръзката ни е бил спрян от контролен патрул. Прикриващите го се паникьосали и открили огън. Загинали са и тримата патрулни.

— Трябва ни името на този мъж — каза Доктора. — Мъчениците са живителният сок на човешките революции.

Стен надигна втората бира. В момента не беше в настроение.

— Сега излиза гаврошчето — одобрително каза Доктора.

Изтегнат до пандата във вентилната тръба над Центъра за посетители, Стен фокусира далекогледните си очила. Най-после откри отрепа, облечен в мигрантски комбинезон — вреше сред тълпата гости от други светове.

— Накарал си го да си вземе баня, надявам се — каза Доктора. — От него се очаква да прилича на ангелче, което всяко човешко същество от мъжки пол би пожелало да гушне.

Стен погледна четирите мигрита, облечени в униформи на социопатрули, които се провираха през тълпата и подвикваха на „гавроша“.

— По-бавно, момче — промърмори Стен. — Ще им се изплъзнеш.

Сякаш чуло го, момчето започна да щъка безцелно на зигзаг сред тълпата, докато „патрулите“ го настигнат. Шоковите палки се надигнаха.

— Ах — въздъхна доволно Доктора. — Чувам чак оттук крясъците на малкото зверче. Какво става?

— Ето ги!

Разгневени астронавти наскачаха от бара, където отрепът беше позволил да го „хванат“.

— Сериозно ли са възмутени?

Стен обходи с очилата си физиономиите на астронавтите.

— Много.

Външните се скупчиха около мелето. Един от тях изкрещя нещо на патрулите.

— Хайде — промърмори Стен. — Раздвижвай ги.

Отрепът се оказа по-добър актьор от четиримата възрастни. Падна, но извъртя глава и заби зъби в крака на единия от мъжете. Фалшивият социопатрул изкрещя и го удари с шоковата си палка.

Това свърши работа. Астронавтите се превърнаха в озверяла тълпа, награбиха бутилки и започнаха да чупят стъкла. Четиримата „патрули“ грабнаха момчето и затичаха към изхода.

Стен натисна клавиша на миникомпютъра до себе си и алармата за безредици запищя.

— Кажи ми какво става — замоли го нетърпеливо Доктора.

— Нашите хора се разкараха от купола. Чудесно, ето го отделението за борба с безредици, в ударен строй.

— Какво правят скапаняците астронавти?

— Нападат.

— Великолепно. Сега би трябвало да видим как първите двама-трима патрули падат. Някой би трябвало да изпадне в паника и да включи палката си на пълна мощност и… — Доктора се усмихна блажено.

— Така стана. Първият войник падна. Олеле!

— Искаш да кажеш, че справедливо разгневените чужденци, видели с очите си бруталната саморазправа над едно чаровно дете, и нападнати от главорези, реагират по възможно най-усърдния начин. Моля те, опиши ми го, Стен. Ядат ли Социопатрули?

— Не.

— Жалко. Това е една човешка характеристика, която отначало не можах да схвана. Можеш да продължиш.

Стен грабна маркуча, промуши го през решетката и включи резервоарите с повръщащ газ към Центъра за посетители, грабна Доктора и двамата бързо се заизмъкваха.

— Великолепно, Стен. Великолепно. Свободните търговци са най-неуморните разпространители на слухове. В най-лошия случай Компанията ще си спечели лоша репутация. При повечко късмет неколцина от тези космически моряци може да се окажат моралисти — в което се съмнявам — и ще откажат товара. Особено след като започнат да се чудят защо Компанията не само ги забърква в безредици, ами на всичкото отгоре ги обгазява.