Читать «Стен» онлайн - страница 117

Приятелите му отпиха от бирите. Умислени. Мрачни.

— Скапана работа — въздъхна един от мъжете. — Кво друго можем да направим, освен да се оплакваме?

Кимания.

— Знаете ли кво ще ви кажа? — заговори първото мигри. — Ако можех, щях да направя нещо. По дяволите, аз поне нямам семейство. Бих поел риска.

Останалите мигрита се огледаха. Разговорът беше влязъл в опасни релси. Един по един започнаха да се изнизват, извинявайки се с най-различни причини. Стен, Бет и недоволното мигри останаха сами.

— Ти сериозно ли мислиш това, което каза? — попита Стен.

— За кое?

— Че си готов да си го върнеш на Компанията.

Мигрито го изгледа с подозрение.

— Ти шпионин ли си?

Понечи да стане, после каза:

— И да си, кво ми пука. Писна ми. Като взема да те фрасна…

Бет го хвана за ръката, нежно го придърпа да си седне на стола и му купи бира.

— Ако говориш сериозно — каза му Стен, — имам едни хора, с които искам да те срещна.

— И за кво? Да се гърчим като всички останали? — Той махна с ръка към останалите мигрита в бара.

— А, не. С гърченето свърши — каза Стен.

Мигрито го изгледа. След което се усмихна широко. Ръката му се пресегна през масата.

— Твой човек съм.

Стен стисна ръката му.

— Как ти викат?

— Скапаният надзирател ми вика какво ли не. Иначе се казвам Уеб.

Станаха и излязоха от бара.

— Мисля, че най-сетне проумях как действа цялата тази работа — обяви Бет на Айда и Доктора.

— Сивите номера ли? — попита я Айда.

Бет кимна.

— Бедни човеци — изпръхтя Доктора. — Мъчат си мъничките мозъци с неща, които са очевидни.

Бет го погледна така, сякаш се канеше да му обръсне мустаците, обърна се и тръгна към вратата.

— Почакай — каза Айда.

Бет спря.

— Докторе — заяви Айда — Ти може да си най-всевиждащото и всезнаещо същество в галактиката, но понякога пропускаш да забележиш нещо, което се намира пред малкото ти пухкаво личице.

— Като например?

— Като например, че може би е редно да чуем какво се върти в главата на Бет.

Доктора се замисли и замърда мустаци. След което излъчи възможно най-топлите си чувства към Бет.

— Грешката е моя — каза той. — Отдай го на вродения ми инстинкт да дера и разкъсвам.

Умилостивена, Бет се върна и се разположи на един стол.

— Това, за което си мислех — каза тя, — е последният и най-въздействащ сив номер. За мигритата.

— Като? — попита Айда.

— Като старата легенда, появила се на Вулкан още с първите мигрита.

— Легенди ли? — настръхна Доктора. — Обичам легендите. От тях може да се измъкне много.

Бет си пое дълбоко дъх.

— Според тази легенда един ден на Вулкан ще избухне мигрантско въстание. И то успешно въстание, предвождано от човек, дошъл отвън, но който някога е бил мигри.

Доктора все още се чувстваше малко задръстен — това, че се бе наложило да се извинява, го бе разсеяло.

Но Айда схвана на часа.

— Имаш предвид Стен?

— Да. Стен.

— Ах! — най-сетне загря Доктора. — Завръщането на митичния изкупител. Стен ги повежда към спасението.

— Нещо подобно — кимна Бет.

— Най-съвършеният слух — възкликна Айда. — Пускаме мълвата, че изкупителят е тук. — Тя погледна към Доктора. — Смяташ ли, че вече сме достигнали до това ниво?