Читать «Стен» онлайн - страница 116

Йоргенсен измисли върховния удар.

— Всичко това е ала-бала — заяви той. — Трябва да удариш някой там, където най го боли.

— Като например? — изсумтя Доктора малко обидено.

— Например бирата.

С края на поредната смяна към куполите за забавления се стекоха вълни от мигрита. Напъхаха картите си и зачакаха за студената халба. Нищо. Нито капка. Машината само засмукваше картата, отчисляваше кредити и избръмчаваше на поредното мигри да се разкара.

— Тъп автомат, ще се разкарам друг път! — изрева едни мигри и натика картата си отново. Пак нищо. Халоса автомата. — Дай ми бе!

— Аз съм собственост на Компанията — уведоми го автоматът. — Насилието над мен води до строги наказания.

В отговор мигрито изрита машината. Алармите бързо доведоха отделение социопатрули, за да въдворят ред. Но те намериха празни куполи. Празни, ако се изключеха изкорубените и преобърнати автомати. До един изпразнени от съдържанието им и стенещи на пода.

Доктора поклати глава.

— Не. Твърде е очевидно. Не е достатъчно сиво. Прескочи темата за бирата, Айда, и мини на въпроса за храната.

Айда се обърна към микрофона.

— Скъпи работници, Компанията има удоволствието да обяви новата си здравна програма. Установено е, че всички ние трупаме твърде много килограми. Поради което, считано от следващата смяна, хранителните порциони ще бъдат намалени с тридесет процента. Тези тридесет… Извинете, получила се е грешка. Тази програма няма да влезе в действие, докато… докато… Какво? Грешно съобщение? О, забравете, драги слушатели! Такава програма изобщо няма! Скъпи работници, няма нищо вярно в съобщението, че хранителните продукти ще бъдат занижени с тридесет процента, считано от следващата…

Стен отстъпи мястото си пред автомата на едно пияно мигри и се запровира през тълпата към Бет. Сложи двете бири на масата и седна на стола до нея.

— Едно ще ви кажа — заговори един от мигритата на приятелите си. — Тия отидоха вече твърде далече. Твърде скапано далече.

Стен намигна на Бет и тя му се усмихна в отговор.

— Те просто ни мамят. Бъркат се в сексуалния ни живот, опитват се да ни прецакат с бирата. А сега ще ни увеличат всички трудови договори с една година.

— Къде го чу това?

— Току-що. От оная по радиото.

— Но тя каза, че било само слух.

— Да бе, да. Слух. Как ли не! Ако беше слух, защо се мъчат да го опровергават толкова упорито?

— Той е прав — намеси се Стен.

Мигрито се обърна към него, присви очи, изгледа го и се ухили. После го потупа по рамото.

— Разбира се, че съм прав. Компанията винаги е действала по този начин — пуснат слух, проверят реакцията, след което ни го натрисат наистина.

— Помните ли миналата година? — вметна Бет. — Оня слух, че ще загубим три дни платен отпуск? И кво стана?

— Загубихме ги — отвърна глухо мигрито.