Читать «Стен» онлайн - страница 119

— Тогава защо…

— Защо те повиках ли?

— Да, сър.

Торесен стана и закрачи из градината.

— Всъщност викам един по един всичките си ключови служители. Мигритата пак пъшкат и стенат. Това нещо се е случвало по времето на дядо ми. Както и по времето на баща ми. Те не ме притесняват. Загрижен съм от непремерената реакция на моите хора.

Съветникът си помисли за гадните погледи, на които се натъкваше напоследък. Това беше нещо повече от обичайното недоволство на мигритата. Понечи да каже нещо. Но реши да го премълчи.

— Та както казах — продължи Торесен, — това е просто един цикъл. Но трябва да се справим с него деликатно.

— Да, сър — отвърна Съветникът.

— Първото нещо, което трябва да запомните — каза Торесен, — е да не ги озлобявате. Оставете ги да покипят малко. Не обръщайте внимание какво приказват. И набележете водачите. Ще се занимаем с тях, след като нещата се успокоят. — Той погледна Съветника. — Ясен ли съм?

— Да, сър.

— Добре. Сега смятам лично да се заема с всичко това.

— Да, сър.

— Искам всички инциденти — до най-дребните — да ми се докладват.

— Да, сър.

— Никакви действия — и най-незначителните — да не се предприемат без мое одобрение.

— Да, сър.

— Значи се разбрахме. Има ли още нещо, което имаш да ми съобщиш?

Съветникът се поколеба, после каза:

— Ъъ, да. Емисиите по радиото за мигритата. Май са малко… как да го кажа…

— Един чудесен пример за това, за което говоря. Свръхреакция. Хората, които отговарят за него, отричат да са излъчвали такава информация. Но фактите са си факти.

— Ако разрешите да попитам… вие какво направихте?

Торесен се усмихна.

— Освободих ги. И се разпоредих всички предавания да се утвърждават лично от мен.

Настъпи неловка пауза, след което Съветникът осъзна, че е освободен. Стана и се поклони.

— Благодаря ви за удоволствието, сър.

— Нали съм за това — успокои го баронът. — Да изслушвам хората си.

Изгледа напускащия Съветник. Прецени го. Малко тромав, помисли си, но полезен. Ако нещата тръгнеха на зле, лесно можеше да го хвърли на мигритата. Не. Не непременно. Не и сега. Събитията просто бяха излезли малко извън рамките.

Глава 34

За човек, който току-що бе предотвратил малък преврат, Айда изглеждаше мрачна. Тя беше намерила проект „Браво“. Дори с помощта на Стен локализирането му се бе оказало гадна задачка. Очевидно се намираше близо до Реда. Или по-скоро до някогашния Ред. Но цялата зона представляваше плетеница от коридори, цехове и жилищни отсеци. И специално конструирани за целта компютърни хитрости, плод на усилията на някой гений, пред когото Айда можеше само да изпита възхищение.

— Това, което направих — поясни тя на групата, събрана около терминала й — беше да приема, че проект „Браво“ е изолиран от останалата част на Вулкан.

— Естествено — каза Стен.

Айда го погледна гневно.

— Това означава, че хората, работещи по него, трябва да са държани под изключителни мерки за сигурност. Но това са специални хора. Не затворници. Затова предположих, че на тях би трябвало да са осигурили щастлив живот. Най-добрата храна. Пиене. Секс. И всичко останало.