Читать «Стен» онлайн - страница 11

Заплатите също така не бяха лъжа. Но наелият ги агент не бе споменал, че един комплект работен комбинезон струва сто кредита, порция соева храна — десет, нито че наемът за трите им мизерни стаички е хиляда кредита годишно.

Докато Амос и Фрийд се мъчеха да измислят как да се измъкнат, срокът до изтичането на договора непрекъснато нарастваше. А се появиха и децата. Непредвидени, но добре дошли. Компанията окуражаваше създаването на деца. Те представляваха следващото поколение работна ръка, спестявайки й разходите по наемане и транспортиране.

Амос и Фрийд се противопоставяха, доколкото можеха, на възпитателния процес, наложен в Компанията спрямо децата. Но беше трудно да обясниш какво означава открито небе и да крачиш по непознати пътища на същества, родени и отрасли сред сиви заоблени куполи и безкрайни транспортни ленти.

След дълга и изтощителна битка с Амос Фрийд бе удължила договора си с още шест месеца срещу един живипан с размери колкото стена, изобразяващ заснежен пейзаж на повърхността на далечна гранична планета.

Почти осем месеца бяха минали, откакто снегът бе престанал да се сипе върху самотния грозд от куполи и вратата с топлото огнище зад нея бе престанала да се полюшва зад гърба на изнурения, завърнал се у дома работник.

Стенописът говореше много повече на Амос и Фрийд, отколкото на Стен. Но въпреки че Карл нямаше никаква представа какво означава да живееш в свят, в който не си обкръжен отвсякъде от стени, на ръка разстояние, той все пак бе научил, че единствената цел в живота му, каквото и да му струва това, е да се измъкне от Вулкан.

Глава 3

— Трябва да запомниш, момчето ми, зависи как гледаш на мечката.

— Тате, а какво е мечка?

— Знаеш. Онова, за което ходи на лов Имперската гвардия. Виждал си я на живино.

— А, да. Прилича на Съветника.

— Малко… Само дето е малко по-космата и не е толкова тъпа. Все едно, когато си вътре в ловната кола и гледаш мечка, не ти се струва толкова лоша. Но когато мечката се изправи срещу теб…

— Не разбирам.

— Тази мечка е като Вулкан. Ако си горе в Окото, сигурно ще ти се струва много добре. Но когато си мигри тук долу…

Амос Стен кимна замислено и си наля още половин литър наркобира.

— Всичко, което трябва да запомниш за борбата с мечката, Карл, е никога да не ти хрумва да отстъпваш. А най-важното, да гледаш преди всичко да не допуснеш мечката изобщо да те докопа.

Този урок Стен вече го беше научил. От Елмор. Елмор беше старо мигри, което държеше самостоятелен апартамент в края на коридора. Но повечето си време след смяната Елмор прекарваше в игралния отсек за децата и им разказваше истории.

Бяха до една невероятни, изпълнени с чудеса приказки, част от устната традиция, която индустриалната селяния от хиляди светове беше донесла на Вулкан, създавайки си собствен нелегален фолклор.

„Беглецът, който се заселил на Ардмор“. „Призрачният кораб на Капелла“. „Селянинът, който станал крал“.

И легендите на самия Вулкан. „Отрепите, които спасили Компанията“. Страшните, разказвани шепнешком истории за складове и куполи на фактории, неизползвани от човешки същества от поколения… но сред тях все още нещо живеело и се движело.