Читать «Стен» онлайн - страница 10

Когато му изтечеше договорът, един тех можеше да се върне у дома си като богат човек и да се заеме с личен бизнес — с Компанията, разбира се, разполагайки с изключителни права за дистрибуция на всеки нов продукт, който можеше да се появи — или да се пенсионира.

За един екзек или тех Вулкан твърде много се доближаваше до представата за индустриален рай.

За мигрантите, или мигритата, той беше пъкъл.

За отбелязване е, че спечелилият конкурса на Компанията „Най-доброто име на нашия свят“ интелигентен работник от неквалифицираните мигрита бе използвал паричната награда, за да откупи трудовия си договор и да духне колкото се може по-надалеч от Вулкан.

Фелахи, ратаи, бачкатори — винаги щяха да се намерят скитащи в търсене на каква да е работа мигранти, готови да вършат най-черния труд. Но също както фелахите от древния Египет биха се изумили от механичните умения на своите потомци, така и неграмотната евтина работна ръка от двадесети век би изпитала благоговение към хора като Амос Стен и подобните нему.

За Амос един свят никога не беше достатъчен. Готов да свърши каквото и да е, за да си напълни корема, да се натъпче здраво и да му останат пари за билет за заминаване, той можеше да ти оправи омнито, да накара допотопния ти жътвар отново да проработи и да раздуе мощността на новия ти бот така, че да скочи на шест етажа височина.

След което — отново да тръгне по пътя си.

Жена му Фрийд беше рожба на селско семейство от един затънтен свят, също така изпълнена със страст да види какво може да й донесе поредното кацане на нова планета. Все някога, предполагаха и двамата, щяха да си намерят някой свят, който да им допадне и в който да уседнат. Някъде, където нямаше да има прекалено много хора и на един мъж и една жена нямаше да им се налага да се потят заради чужди интереси. И докато го търсеха, всяко ново място се оказваше по-добро от предишното.

Докато не се озоваха на Вулкан.

Офертата на наелия ги агент им прозвуча идеално.

Двадесет и пет хиляди кредита годишно за него. Плюс безкрайни бонуси за талантлив мъж като него. Дори договор за десет хиляди за Фрийд. И възможност да работят с най-напредналите технологии в галактиката.

И агентът не ги беше излъгал.

Цехът, в който работеше Амос, беше нещо много по-сложно от всяка друга машина, която беше виждал. В недрата на машината постъпваха три потока с различни метали, които моментално се обработваха и свързваха електронно. Допустимото отклонение за композита — на Амос бяха нужни цели две години, докато проумее какво точно се произвежда — бе една милионна от милиметъра, плюс-минус една хилядна от милионната.

А длъжността на Амос беше майстор-машинист.

Но работата му беше една-единствена — да изчегъртва и прочиства налепите, които цехът изхвърляше в отворите за отпадък и които прочистващите тръби не успяваха да засмучат. Всичко останало беше автоматизирано и управлявано от компютър, намиращ се на половин свят разстояние от завода.