Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 53

— Току-що доплавахме с едно корабче — каза докторът. — Искам да зная дали мога да получа стая в хотела до идването на следващия параход.

— Несъмнено. Хотелът изобщо не е пълен.

Той се обърна към метиса и надълго и нашироко му обясни какво иска докторът. След като проведе разговора, отново заговори на английски.

— Да, може да ви даде една хубава стая. С храната ще дойде към осем гулдена на ден. Управителят е в Батавия³⁵, но Ван Рейк ще се погрижи да се настаните удобно.

— Може ли да пием нещо? — каза шкиперът. — По една бира?

— Бихте ли се присъединили към нас? — учтиво го покани докторът.

Младият човек седна и свали тропическата си шапка. Имаше широко, плоско лице, сплескан нос, изпъкнали скули и доста малки черни очи; гладката му кожа беше с жълтеникав цвят, а по страните му нямаше руменина; косата му, остригана много ниско, беше смолисто черна. Изобщо не беше хубав, но едрото му грозно лице излъчваше такава доброта, че покоряваше човека. Погледът му беше кротък и дружелюбен.

— Холандец ли си? — попита шкиперът.

— Не, датчанин. Казвам се Ерик Кристесен. Представител съм на датска компания.

— Отдавна ли си тука?

— От четири години.

— Исусе Христе — възкликна Фред Блейк.

Ерик Кристесен се засмя по датски, непресторено, а очите му светеха приятелски.

— Тука е чудесно. Най-романтичното място в Изтока. Искаха да ме преместят, но аз помолих да остана.

Едно момче донесе бутилирана бира и преди да отпие, огромният датчанин вдигна чашата си.

— За ваше здраве, джентълмени.

Д-р Сондърз се чудеше какво толкова го привлича в непознатия. Не беше само сърдечността му — на Изток това се среща често; в личността му имаше нещо приятно.

— Не личи да има много бизнес тука — каза капитан Никълз.

— Мъртвило е. Живеем със спомени. Това придава облика на острова. Едно време, както сигурно знаете, са го посещавали толкова често, че понякога пристанището се е претъпквало и корабите са чакали в открито море, докато получат възможност да заемат мястото на някой, който си заминава. Надявам се, че ще останете достатъчно дълго, за да ви разведа из острова. Прекрасен е. Уютен кът в далечните морета.

Докторът наостри уши. Позна, че това е цитат, но не си спомняше откъде е.

— Откъде беше това?

— Стихът ли? О, от „Пипа минава край нас“ на Браунинг³⁶.

— Откъде ви е познат?

— Чета много. Имам свободно време, нали разбирате. Най-много обичам английска поезия. Шекспир… — Той хвърли към Фред кротък благ поглед, голямата му уста се разтегли в усмивка и изрецитира:

„… но който хитро мамен

изпадна в заслепление и хвърли

в калта като невежия дивак

елмаза, който струваше земите

на целия му род! Човек, чиито

очи, несвикнали на лесен плач,

сега обилно ронят светли сълзи

тъй както аравийските дървета

изцеждат лековития си клей.“

³⁷

Стиховете звучаха странно поради акцента, малко груб и гърлен, но още по-странно беше, че един млад датски търговец цитираше Шекспир на изобретателния негодяй капитан Никълз и на глуповатия момък Фред Блейк. Ситуацията изглеждаше на д-р Сондърз леко комична. Шкиперът му смигна, с което ясно показваше, че според него непознатият не е съвсем в ред, обаче Фред Блейк се беше изчервил и гледаше несмело. Датчанинът нямаше понятие, че с нещо е предизвикал учудването им. Продължи възбудено: