Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 31

— Е, това ще ти бъде работата.

— Търговия ли? — попитах аз.

— Не, развлечение.

Капитан Никълз се изкикоти и продължи:

— Едва не му се изсмях в лицето, като го чух, обаче човек трябва да внимава, много хора нямат чувство за хумор, затова останах сериозен, като че бях съдия. Той отново ме изгледа и разбрах, че може да се превърне в мръсен клиент, ако го изкараш от кожата.

— Ще ти кажа за какво става дума — каза той. — Един млад човек, мой познат, прекалено много се товари с работа. С татко му сме приятели и уреждам това, за да му направя удоволствие, нали разбираш? Той заема много добра служба, има голямо влияние на разни места.

Той отново отпи от бирата. Аз не свалях очи от него, обаче не казах нито дума. Нито буква.

— Старият е притеснен, единствено хлапе му е, нали схващаш. Сам зная какво е, като гледам собствените си хлапета. Ако някое го заболи палеца на крака, цял ден ми е криво.

— Добре те разбирам — казах аз. — Самият аз имам дъщеря.

— Едничка ли ти е? — попита той.

Кимнах утвърдително.

— Голяма работа са децата — рече той. — Нищо не носи повече щастие в живота на човека.

— Прав си — съгласих се аз.

— Въпросното момче винаги е имало крепко здраве — продължи той, като поклащаше глава. — Дробовете му нещо не са в ред. Докторите казват, че най-доброто за него е да направи пътешествие с кораб. На татко му обаче не се хареса идеята да го качи на който и да е стар кораб и като разбра, че този кеч се продава, го купи. Нали разбираш — не си обвързан и можеш да пътуваш където поискаш. Приятен, лек живот — това желае той за момчето си — искам да кажа, няма закъде да бързате. Избирате си подходящо време и като стигнете до остров, където ви се вижда, че може да поостанете, просто оставате. Чувал съм, че между Австралия и Китай има дузини такива острови.

— Хиляди — казах аз.

— Главното е момчето да не се притеснява. Татко му иска да стоите далече от места, където има хора.

— Може — казах аз и го погледнах невинно, като новородено бебе. — Колко време ще трае?

— Не зная точно — каза той. — Зависи от здравето на момчето. Може два-три месеца, може година.

— Ясно. А колко ще получа за това?

— Двеста лири, когато пътникът ти се качи на борда, и двеста при завръщането.

— Направи ги петстотин и съм готов на всичко — казах аз. Той не отговори, но ми хвърли мръсен поглед и издаде челюстите си напред. Боже господи, какъв красавец изглеждаше така. Ако има някое качество, което притежавам, то е, че съм тактичен. При желание той можеше да ми направи живота доста неприятен. Знаех това и имах чувството, че ако не внимавам, ще го направи. Затова просто свих рамене, все едно, че ми беше безразлично, и се засмях.

— Добре де, не ме е грижа за парите — казах аз. — Парите нямат значение за мене и никога не са имали. Ако имаха, сега да съм един от най-големите богаташи в Австралия. Приемам условията. За приятели съм готов на всичко.

— Добрият стар Бил — каза той.

— Къде е платноходът сега? — попитах аз. — Искам да ида да го погледна.

— О, в изправност е. Един мой приятел току-що го докара от остров Четвъртък, за да го продаде. В превъзходна форма е. Не е в Сидни. На няколко мили нагоре по брега е.