Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 30

— Рядък екземпляр си, капитане — каза той. — Страхотен симпатяга си, честна дума. Изпий си бирата да вземем по още една. Цяла нощ мога да те слушам.

Като си изпих бирата, видях, че се кани да поръча още.

— Виж какво, Бил — каза той (а моето име е Том, обаче аз не го поправих. Видях, че се опитва да се държи приятелски). — Виж какво, Бил, тука има прекалено много хора, човек не може да си чуе приказката и никога не знаеш дали някой не те подслушва. Виж сега какво ще направим…

Той извика шефа: — Ей, Джордж, ела за малко тука. — И шефът направо притича. — Виж какво, Джордж, приятелят ми и аз искаме да си побъбрим на спокойствие за добрите стари времена. Какво ще кажеш да идем в стаята ти?

— В кабинета ли? Дадено. Щом желаете, добре сте ми дошли.

— Това се искаше. Донеси там две бири.

Значи станахме и влязохме в кабинета му и самият Джордж ни донесе бирите. Лично. При това ми кимна. После излезе. Райън затвори вратата след него и погледна дали прозорецът е плътно затворен. Каза, че по никой начин не може да търпи течение. Не знаех какво има на ум, затова веднага реших да поставя нещата наясно.

— Виж какво, Райън — казах аз. — Извинявай за ония пет долара. Все мисля да ти ги върна, но истината е, че каквото имах, едва ми стигаше да свързвам двата края.

— Забрави ги — каза той. — Какво са пет долара? Зная, че си добро момче. Хубав човек си ти, Бил. Защо са им на хората пари, ако не за да ги заемат на приятелите си, когато късметът им не работи?

— На твое място и аз бих направил същото, Райън — казах аз, като използувах репликата му. Ако някой ни чуеше, щеше да си помисли, че сме кръвни братя.

Капитан Никълз се ухили при мисълта за сцената, която бяха разигравали. Измамническата му природа му носеше естетическа наслада.

— Чин-чин — казах аз.

И двамата отпихме от бирата.

— Виж какво, Бил — каза той, като изтри уста с опакото на ръката си. — Направих за тебе справки. Казват, че си добър моряк и така нататък, нали знаеш?

— Няма по-добър от мене — казах аз.

— Ако човек не си намира работа известно време, предполагам, че това се дължи повече на лош късмет, отколкото на лоша слава.

— Така си е — казах аз.

— Имам добра вест за тебе, Бил — продължи той. Искам да ти предложа работа.

— Ще я приема. Каквато и да е.

— Така те искам — рече той. — Знаех си, че мога да разчитам на тебе.

— Каква е работата? — попитах аз.

Макар да се усмихваше, сякаш виждаше изгубеният си брат, когото обича повече от всичко на света, той така ме погледна, че разбрах — работата не е шега. Гледаше ме свирепо.

— Можеш ли да си държиш устата затворена?

— Като мида.

— Това е добре — каза той. — Какво ще кажеш да вземеш един малък платноход за лов на бисери — знаеш какъв — кеч, каквито има покрай остров Четвъртък и пристанището на Дарвин, и няколко месеца да обикаляш островите?

— Изглежда ми добре — казах аз.