Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 69

— Лейтенантът каза да го заведем, готов е с посрещането. Ето костюма.

Обещаното посрещане звучеше доста злокобно, но насочените дула не му даваха право за избор. Брайън навлече костюма според указанията, които му дадоха. Сержантът затръшна лицевата част на шлема му и натисна едно копче на китката му. Брайън изпита странно, неописуемо усещане за усукване и всичко се промени. Каньонът и войниците ги нямаше, а той стоеше сам на метална платформа, осветен от силни прожектори. Към него тичаха войници в униформи. Те разкопчаха костюма и го съблякоха под наблюдението на млад офицер.

— Последвай ме — заповяда той на Брайън.

На този етап нямаше смисъл да се съпротивлява — така че се подчини. Преди да минат през масивната метална врата, водеща към коридора, Брайън успя да хвърли бърз поглед на огромна машина, от която висяха кабели, излизащи от изолатори дебели колкото тялото му. Коридорът беше в неутрален цвят, с множество врати по дължината си. Спряха пред една, на която пишеше КОРПС3, отвориха я и поканиха Брайън да влезе. Той пристъпи вътре и я чу как се затваря зад него.

— Седнете на това кресло, ако обичате — тихо каза мъжът срещу него. Самият той беше седнал на не повече от два ярда от Брайън. Слаб мъж с бледа кожа, изпъкнали скули под хлътнали очи и облекло в неутрален сив цвят. Усмихна се на Брайън, но това беше само жест, движение на лицевите мускули, зад което не се криеше топлота или откровеност. Брайън го чуваше отлично въпреки прозрачната стена, която разделяше малката стая на две. Той се разположи на стола, единствения предмет в неговата половина на стаята.

— Имам няколко въпроса към вас — заяви Брайън.

— Не се съмнявам в това. Аз също имам въпроси. Надявам се, че и двамата ще задоволим любопитството си. Аз съм полковник Хегедус, от Ополската Народна Армия. А вие?

— Казвам се Брайън Бранд. Да разбирам ли, че Корпс 3 е военното ви разузнаване?

— Така е. Колко сте наблюдателен. Нямаме намерение да ви причиняваме нищо лошо, Брайън. Но много бихме да разберем какво смятахте да правите с Делта-кулата, която бяхте отворил.

— Така ли се нарича? Изследвах я, защото предположих, че може би има нещо общо с войната на Селм–2.

— Искате да кажете, че сте някакъв шпионин, така ли?

— А вие искате да кажете, че на тази планета има нещо за шпиониране, ли?

— Моля ви, Брайън, да не си играем игрички. Мястото, където бяхте намерен, е с огромно стратегическо значение, както добре знаете. Ако сте от разузнаването на Гьонгьос, по-добре да ми кажете — знаете колко лесно можем да получим истината от вас.

— Страхувам се, че нямам представа за какво ми говорите. Истината е, че съм напълно объркан от случилото се. Кацнах на тази планета в средата на опустошителна война…