Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 67

С няколко тласъка Брайън успя да пъхне острието докъдето беше възможно — около сантиметър навътре. Освободената от болта тръба сега би трябвало се движи нагоре-надолу. Остави ножа на мястото му и клекна, за да обгърне с ръце широката около фут колона. И така, притискайки я с всички сили към себе си, той бавно заизправя краката си.

Нещо помръдна. Металната тръба се бе вдигнала малко над земята. Брайън погледна отдолу и видя, че е на около сантиметър от скалната повърхност, очевидно задържана така от нещо отвътре. С внимателни и точни движения, така че да не я събори, той премести хватката си по-надолу и отново повдигна.

Издигаше се бавно, сантиметър по сантиметър — докато успя да я вдигне на около фут от земята. Вътре проблесна лъскав метал.

Малко по малко той я повдигна достатъчно, за да може да подпъхне пръстите си под долния й край. Щом я хвана достатъчно здраво, Брайън сви крака, до почти клекнало положение, пое си дъх и внимателно се изправи. Металната тръба се вдигна нагоре, а после внезапно се наклони и падна, освободена от колоната.

Брайън отскочи назад и дишайки тежко, се вгледа в това, което се бе открило под нея.

Вътре, защитени от бляскава метална рамка, бяха подредени компактни електронни блокове. Имаше няколко наглед обикновени банки за памет, усилватели и трансформатори, свързани помежду си с плетеница от кабели. Дебел кабел излизаше от кутията на захранването и водеше надолу към солидния корпус на атомна батерия, вградена в основата. Батерията беше дълготрайна, което означаваше, че ако не консумираше твърде много енергия, машината би могла да работи с години. Но каква беше функцията й? Почти всички компоненти изглеждаха познати и силно напомняха някои от тези, с които сам бе работил. Когато се вгледа, Брайън долови слабо жужене откъм устройството. Дали работеше в момента? Той го заобиколи и — да — от другата страна имаше няколко светещи дисплея, на които просветваха сменящи се цифри. Значи работеше. Чудесно. Но какво беше то — и каква връзка би могла да съществува между него и бойните машини?

Брайън се наведе, взе ножа си и отстъпи, за да огледа уреда отново. Пълна мистерия. Вдигна ножа и изпита желанието да го забие насред схемите, но се въздържа. Това нямаше да му донесе нищо, освен може би един по-силен токов удар. Дали нямаше някакви знаци или указания по колоната? Наведе се, за да я огледа отблизо и няколко експлозии се взривиха до него.

Рефлексите му светкавично се задействаха — той се хвърли на земята, претърколи се и се изправи с готов за бой нож.

Пред него стояха трима мъже, мъже, които само преди секунди не бяха там.

Трима мъже, облечени изцяло в черно, с ботуши и тежки космически костюми. Чертите им бяха скрити зад отразяващите стъкла на шлемовете. И тримата носеха някакви метални куфарчета, но изглеждаха невъоръжени. Сигурно бяха не по-малко изненадани от него, защото се отдръпнаха пред насочения му нож. Брайън бавно се изправи, прибра ножа в ножницата му и направи една крачка към най-близкия от тях. Мъжът отстъпи и натисна някакъв бутон на китката си. Чу се силен гръм и той изчезна така внезапно, както се бе появил.