Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 65

Когато каньонът започна да се разширява, той остана в сянката на източната стена. Това би му осигурило някаква защита, ако срещнеше някоя от машините. Дъното на каньона леко се издигна, като едновременно с това се разшири, а повърхността му стана по-твърда. Бе преминала от утъпкана земя към скала, а сега и към нещо още по-твърдо. Наведе се, за да я разгледа.

Това беше втвърдена разтопена скала. Но не заоблена и нагъната като естествените вулканични образувания, а гладка и хоризонтална. Била е разтопена от топлинни оръдия, а после изравнена.

Повърхността на долината беше изкуствена.

Слънцето се бе издигнало високо в небето и осветяваше цялата равнина, като подчертаваше изкуствено изравнената й гладка повърхност. Брайън я обиколи, внимателно оглеждайки стените от двете й страни. Те също бяха гладки и солидни, без никакви отвори, дори в дъното на долината.

Нищо. Каменните стени бяха древни и естествени. Това беше задънена улица. Един каньон, който започваше оттук и се простираше до равнината. Огромна цепнатина в каменните планини с един единствен изход.

И все пак той знаеше, че от тази долина се бе изсипала цяла механизирана армия. Беше я видял лично и по следите й бе стигнал до това място. Как можеше тук да няма нищо? Това беше невероятно.

Пристъпи към каменната стена и я докосна, а след това яростно я удари с острието на ножа си. Беше твърда. Това беше просто невъзможно. Но беше вярно.

Обърна се, за да погледне обратно към каньона и за първи път видя тъмната колона. Беше не по-висока от четири фута и се намираше на около десет ярда от задната стена. Бавно пристъпи към нея, заобиколи я, а после я докосна. Беше метална, от някаква сплав, поизносена от времето, с леко потъмняла повърхност. По нея нямаше никакви знаци и той нямаше никаква представа за евентуалните й функции. Можа да я одраска с върха на ножа си — остави светла линия по заобления й връх. Прибра оръжието си в ножницата и усети как в гърдите му се надига гняв.

— Какво е това? — изрева с всичка сила той. — Какво означава всичко това?

Думите му отекнаха в каменните стени и затихнаха. В долината отново се възцари тишина.

Шестнадесет

Тайната на черната колона

Обзет от безсилие и ярост, Брайън ритна тъмната колона. Резултатът беше само глух тътен и остра болка в крака му.

— Много впечатляващо, Брайън — каза си на глас. — Разумна реакция на интелигентен човек. По-добре ли се чувстваш? Сега, след като се отърва от гнева си и имаш болка в крака за доказателство — не е ли време да обмислиш малко този проблем? Време е. Най-напред — какво знаеш? Да започнем с точка първа — той вдигна пръст. — Механизираната армия излезе от тази долина. Няма съмнения относно това. Следите, които последвах, водят до това място. Нямаше отклонения или други пътища. Което води до заключение номер две — машините трябва да са дошли оттук, от този край на каньона, от мястото, на което в момента стоя. Стените и земята изглеждат солидни — но може и да не са. Ще бъдат проверени. Но какво ще кажеш за един подробен оглед на тази колона? Тя е изкуствена, направена е от метал и вероятността да има нещо общо с цялата работа, е сто към едно. Следователно, номер три — изследването на колоната става първо в списъка.