Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 61

Той взе малката й ръка, ясно доловил тревогата и страха, скрити зад заядливите думи.

— Знам какво чувстваш и мислиш и не мога да те обвинявам за това. Но точно в този момент ние нямаме избор. Можем да се върнем и да започнем операцията от самото начало. Или да я завършим сега. Аз мисля, че сме стигнали твърде далеч, че сме преминали през твърде много насилие и пролята кръв, за да се откажем. И имам нужда да видя краят на всичко това.

Нямаше смисъл да се спори. Лиа разбра това и бе обхваната от мрачно примирение. Безмълвно прибраха багажа си и се придвижиха към вътрешността на хълмовете, където намериха подходящо за лагер място. То представляваше естествен заслон, образуван от голяма надвесена скала, а малко по-надолу ромолеше планински поток.

— Тук ще бъдеш в безопасност. — Брайън й подаде един скорострелен пистолет. — Гледай винаги да ти е подръка. Ако видиш нещо, първо стреляй, а после проверявай какво е. Тук нямаме никакви приятели, независимо дали животни, машини, или хора. Когато се връщам, ще ти дам достатъчно предупреждения, така че не се страхувай, че може да ме застреляш.

Нощта за първи път беше студена — бяха вече в планините. Споделиха спалния чувал, за да запазят топлината си. Брайън заспа моментално, благодарение на дългогодишния си тренинг, но Лиа остана будна. Остана така до късно през нощта, загледана през клоните на дърветата към чуждото, обсипано със звезди небе, толкова различно от земното. Беше толкова далеч от дома.

Събуди се от докосване по рамото и установи, че е вече светло. Брайън стоеше до нея и нагласяше ножа в ножницата.

— Сигурен съм, че при последния рапорт записахме всичко важно, което сме научили досега, така че ще можеш да пазиш тишина в ефира. Това е ден първи — аз ще се върна най-късно до вечерта на ден четвърти. Обещавам да се върна независимо какво съм намерил там. Ако не се върна в обещания срок, ти не трябва да ме чакаш. А предполагам какво безумие би било да ме последваш. Независимо дали съм се върнал или не, ти трябва да тръгнеш обратно на ден пети. Да приземиш катера веднага щом стигнеш до равнината — и да се махнеш от тази планета. Бързо. Има други агенти, които ще счупят този орех, ако ние се провалим. Но по-добре не се занимавай с тези бъдещи планове. Ще се видим след четири дни.

Той се обърна кръгом и тръгна. Бързо, преди да е успяла да каже нещо. Явно беше, че така предпочита. Тя проследи с поглед силната му фигура, която с лекота прескочи потока и започна да се смалява в далечината, докато скочи зад една скала и се скри от очите й.

Петнадесет

Изпитанието на каньона

Нямаше логична причина да се колебае пред входа на каньона — но логиката нямаше нищо общо с това. Брайън скочи последните няколко фута от стръмния хълм и застина. Неподвижно. Вслушан в тишината. От двете му страни високите каменни стени формираха естествен коридор, който се врязваше дълбоко в планината. Погледът му стигаше на около четвърт миля навътре, където каньонът с лек завой се скриваше от очите му. Земята пред него някога е била покрита с трева, която обаче отдавна е била смляна и стъпкана. Само няколко стръкчета все още стояха непокътнати до каменната стена. Всичко останало бе намерило края си под веригите на настъпващата армия. Машина след машина бяха предъвквали каменистата почва, докато я бяха превърнали в сложна плетеница от припокриващи се следи. Брайън погледна в краката си и забеляза, че стои в дълбок отпечатък, по-голям от един квадратен ярд. И това представляваше само една брънка от веригата на гигантска машина, която пък беше една измежду хиляди себеподобни. Армия от машини бе минала оттук — и в дадения момент размислите за това можеха да се обърнат срещу него. Имаше намерение да се пребори с тази армия — може би дори с една ръка?