Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 19

Тревопасните вече бяха наблизо и Брайън можеше да ги види ясно. Те също бяха влечуги. Кожата им бе сивокафява — идеално прикритие в сухата трева. Прибягваха предпазливо с дългите си крака и често надигаха глава, за да подушат въздуха. Би трябвало и хищниците да са наблизо. Подозираше, че те също са влечуги.

Стадото като че ли усети нещо. Животните бяха спрели да пасат и сега стояха, замръзнали с широко отворени ноздри. Може би се приближаваше някакво животно. Въпреки, че бяха усетили миризмата му, то все още беше извън погледа им, скрито от високата трева. Пред очите му вероятно щеше да се разиграе битка на живот и смърт. Когато забеляза, че животните гледат в неговата посока, Брайън с внезапен шок осъзна, че може и да не бъде само наблюдател. Дали го бяха видели? Той се сниши още повече, за да избегне погледа им и усети слабия полъх на емоциите им. Страх. Страх, който изместваше всички други усещания. Дарбата на емпат обикновено му позволяваше да усеща само човешките чувства, но силните животински емоции също ставаха доловими. Сега вече добре усещаше страха на тези животни. Но имаше и още нещо, нещо по-силно…

Брайън скочи на крака и изваждайки ножа си, се обърна назад, точно навреме, за да види тъмната фигура, която се бе устремила към него. Висок писък разцепи въздуха. Той се хвърли настрани и нещо блъсна рамото му, завъртайки го във въздуха. Ръката му така изтръпна от удара, че почти изпусна ножа. Прехвърли го в лявата си ръка и видя създанието, което отново се надигна над него с разтворена паст, пълна с редици проблясващи зъби.

То вече падаше върху него с цялата си тежест, когато успя да мушне ножа в гърлото му. Със задавен писък то се стовари отгоре му, притискайки го към земята. Създанието се сгърчи конвулсивно и остана неподвижно. Топла течност окъпа рамото на Брайън, който не беше сигурен дали това е кръвта на звяра, или неговата собствена. Подпря тялото на животното с крака и се освободи от него, отчаяно оглеждайки се за някое друго подобно създание.

Явно е било само това. Той стана, задъхан от усилието; единственото движение, което забеляза, беше бързо отдалечаващото се стадо на тревопасните. Брайън погледна надолу и видя, че ръцете му са омазани със зелена кръв — поне със сигурност не беше неговата!

На земята до него лежеше неподвижно изпружен мъртвият звяр. Дългата около един ярд изпълнена със зъби паст зееше, а очите му го гледаха с невиждащ поглед. Мъртвият хищник имаше къси, завършващи с остри нокти предни лапи и големи мускулести задни крака, които му осигуряваха голяма скорост при нападение. Сбръчканата му кожа имаше грозен мораво-кафяв цвят. Цветът на сенките — както си помисли Брайън. Машина за убиване. Нищо чудно, че другите животни бяха толкова предпазливи.