Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 2

Не съжаляваше, че го е казал и така е запечатал отношението си към един покойник в записа. Ако Марсил беше взел някакви мерки за сигурност, може би щеше да е все още жив. Но, предпазлив или не, глупакът поне трябваше да намери начин да остави съобщение. А нямаше нищо. Абсолютно нищо, което да разкаже какво се е случило, нито дума, която би могла да помогне сега. Хартиг изсумтя при тази мисъл. Кацането на нова планета представляваше опасност, независимо колко спокойна изглеждаше тя. И тази, Селм–2, със сигурност не беше по-различна. А и не изглеждаше никак спокойна. Първата мисия на Марсил. И последната. Беше изпратил рапорт от орбита и бе записал предполагаемото място за кацане на повърхността. И нищо повече. Глупак. Никой не чу гласа му отново. Тогава взеха решение да изпратят специалист. Това беше седемнадесетият планетарен контакт за Хартиг. И той имаше намерение да използва целия си опит, за да не бъде последният и за него.

— Разбирам защо Марсил е избрал това място. Няма нищо освен покрита с трева равнина, простираща се във всички посоки. Но точно тук, близо до мястото на кацане, е имало битка и то не много отдавна. Останките от боевете са точно пред мен. Има всякакви бойни машини. Сигурно някога са били доста внушителни, но сега всички са разрушени и ръждясали. Ще ги огледам отблизо.

Хартиг заключи люка и без да прекъсва рапорта си войнствено се отправи към бойното поле.

— Тези машини са големи, най-близката е трябва да е дълга около 50 ярда. Има вериги и само една кула с голямо оръдие. Точно тя е унищожена. Оттук не виждам никакви отличителни знаци. Ще се приближа, за да я огледам отблизо. Но честно да ви кажа, това не ми харесва. От космоса не се виждат никакви градове, няма никакви радиоизлъчвания или трансмисии в целия комуникационен обхват. И въпреки всичко — бойно поле, покрито с развалини. А това не са играчки. Сигурно е, че са продукт на високоразвита технология. Нито пък са някаква илюзия. Това нещо е от здрав метал — и е било разкъсано от нещо още по-здраво. Все още не виждам никакви отличителни белези или знаци по него. Ще погледна вътре. Оттук не мога да видя никакви люкове, но отстрани има дупка, през която би могъл да мине и камион. В момента минавам през нея. Вътре може да има някакви документи или поне надписи по уредите за управление…

Хартиг замръзна на мястото си, а облечената му в ръкавица ръка стисна разкъсания метал на стената около отвора. Не чу ли нещо? С внимателни движения той усили сигнала от външния микрофон. Но всичко, което можеше да чуе, беше свиренето на вятъра в металните скелети. Нищо друго. Ослуша се за момент, после сви рамене и се обърна, за да се покатери през отворената рана в машината.