Читать «Селяни» онлайн - страница 647

— Ако ще светец да бъде, няма да му простят!

Повече не посмя да излива яда си върху нея, а Ягуша се залови да глади някакви диплени якички за другия ден. Наставаше ветровита вечер, дърветата шумяха, по покритото с дребни облаци небе се носеше месецът. Някъде из селото пееха момичета, а една цигулка стъргукаше твърде скоклива мелодия.

Край прозорците се чу гласът на жената на кмета:

— Като замина вчера за общината, там си и остана…

— Още снощи късно отишъл с писаря в околийското. Помощника казва, че началника го бил повикал — отговаряше Матеуш.

Когато отминаха, майката пак се обади, но вече по-меко:

— А защо изпъди от къщи Матеуш?

— Защото ми се втръсна. Па и за какво ще ми кисне тук! Не съм заритала за мъж!

— Време е вече да се поогледаш наоколо за някого, време е! И хората веднага ще престанат все с тебе да се занимават! Па дори и Матеуш да е, и той не е за изхвърляне, разумен мъж, добър…

Тя дълго й бъбра и много я увещава, но Ягуша, заета с работата и с грижите си, не каза нито дума, та старата я остави най-сетне на мира и се залови с броеницата си да чете молитви. Вън вече утихнаха гласовете, само овошките се бореха с вятъра и воденицата бучеше. Беше късна нощ, месецът цял потъна като че ли в преспи и само тук-там светеха краищата на облаци и се процеждаха снопове лъчи.

— Добре е утре да идеш да се изповядаш, Ягушо. По-леко ще ти бъде, като махнеш греховете от себе си.

— Не ми е до изповед, няма да ида!

— На изповед не искаш да идеш! — и гласът й чак се схвана от ужас.

— Няма я. Свещеника знае само да наказва, а да помогне някому, не бърза…

— Я мълчи да не те накаже господ за такива грешни думи! Казвам ти, върви на изповед, покай се и се моли на бога и всичко ще ти тръгне на добре!

— А малко ли покаяние ми мина през главата? Какво съм прегрешила? За какво? Навярно за моята любов и за страданията ми такава награда ми се падна, а? Че всичко най-лошо на света все до моята глава ще дойде! — оплакваше се тя жално.

Тя и не предчувствуваше, бедната, че ще я сполети нещо още по-лошо, по-неочаквано и по-несправедливо.

Защото на сутринта в неделя преди черковна служба гръмна по село новината, че кметът бил арестуван, защото липсвали пари в общинската каса.

Не можеше човек отведнъж да повярва и макар че всеки час някой дотичваше с нова и все по-лоша прибавка, още не вярваха напълно.

— Безделници, измислят си нещо и го раздрънкат само смях да си правят! — казваха по-сериозните хора.

Но когато ковачът се върна от града и потвърди всичко до дума, тогава повярваха. А по пладне Янкел заяви пред цял куп хора:

— Всичко е истина! Пет хиляди липсват от касата, целия му имот ще продадат за това, па ако не стигне, Липци ще трябва да доплаща за него!

Това толкова възбуни всички, че повече не можеше да бъде. Сиромашията върлува навред, няма какво в гърнето си да сложат, мнозина са взели назаем само и само да могат да изживеят някак до жътва, па на всичко отгоре да плащат и за тоя крадец! Това вече беше премного за човешкото търпение, та не бе и чудно, че цялото село сякаш побесня от гняв. Клетви, заплашвания и нападки като камъни се посипаха.