Читать «Селяни» онлайн - страница 646

— Ще зарежа всичко и ще се запилея по света! Ти изгони Шимек, сега си върши сама работата! Не го е грижа там него за тебе. Къща си има, пари си прихваща, жена си има, кравата му крава и е чудо стопанин. — Така й надумваше той нарочно и се попредпазваше настрана.

— Така си е, тоя разбойник успя всичко добре да си нареди — въздъхна тежко старата.

— Наредил е я, дори Настуша му се чуди!

— Трябва да повикаме някого или ратай да главим… — мислеше Доминиковица с глас.

Йенджих се почеса и рече нерешително:

— Ех, чуждия ще търсиш, когато Шимек е готов… само да му речеш…

— Глупак, ти да не се бъркаш, дето не ти е работа — озъби му се тя и много се ядоса, че, тъй или иначе, трябваше да отстъпи и да се помири с него.

Все пак най-много беше загрижена за Ягуша, защото напразно се опитваше да узнае какво й е. И Йенджих не знаеше, а пък да разпитва съседки и приятелки тя не смееше, да не би да притурят още. Целите тия три дена от заминаването на поклонниците за Ченстоховския манастир тя се луташе в най-различни догадки като в досадна тъмнина. Най-сетне в събота след пладне, отчаяна до краен предел, взе под мишница един охранен паток и отиде при свещеника.

Върна се чак вечерта, сърдита като есенна нощ, разплакана и с тежки въздишки. Никому не продумваше, едва след вечеря, като остана насаме с Ягуша, притвори вратата откъм отвода и рече:

— А ти знаеш ли какво се приказва за тебе и за Яшо?

— Не искам и да знам какво дрънкат! — отвърна Ягна недоволно и повдигна разпалените си като от треска очи.

— Искаш не искаш, ти трябва да знаеш, че от хората се нищо не укрива! А който скришно върши нещо, за него явно се приказва! А пък за тебе разправят такива работи, че господ да чува!

И тя надълго и нашироко разказа какво се бе научила от свещеника и от органистови.

— Още през нощта го пресъдили: органиста му наложил кокалците, па и свещеника притурил с чибука си и за да го опазят от тебе, пратили го до Ченстохова. Чуваш ли? Я си помисли какво нещо си направила ти! — викна й гневно тя.

— Божичко! Били го! — скочи Ягна, готова да изтича да го отбрани, но можа само да извика през стиснати зъби:

— Дано ръцете им да откапят, дано чума да ги ръгне! — И тя заплака, от зачервените й очи зашуртяха потоци горчиви сълзи и всички рани на душата й като че плувнаха в жива кръв, кръв от самото й сърце.

Но Доминиковица не обърна внимание на това и я зашиба сякаш с тояга, като й напомняше всички провинения и прегрешения. Нито едно не пропусна и даде израз на всичко, което я ядеше толкова отдавна и над което страшно страдаше.

— Веднъж завинаги това трябва да се свърши, разбираш ли ти! Не можеш повече да живееш така! — викаше тя все по-разпалено, макар че горещи сълзи течеха изпод превръзките на очите й. — Да те имат тебе за най-долната, да те сочат с пръст! Такъв срам на старите ми години, такъв срам, боже мой! — охкаше тя в отчаяние.

— А ти на младини да не си била по-добра! — рече й Ягна хапливо.

Старата така се разгневи, че едва промълви: