Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 9

— На същото мнение съм. Но тези лейдис! В една такава езда като утрешната те не могат да вземат участие, това е ясно. Но за днес не можем да ги освободим от качването на конете.

— Що се отнася до това — обади се лесничеят Роте, — те няма да ни създават големи грижи. Не са ездачки наистина, но по време на скучното пътуване с колите те сядаха от време на време за разнообразие на седлото. Ето защо съм убеден, че поне няма да паднат.

Младият Роте носеше вързопа завивки, станал толкова злополучен за фамилията. Те бяха застлани върху седлата, така че жените се сдобиха с меко и удобно място за сядане. После продължиха ездата.

Пътят не беше дълъг, тъй като лесничеят със своя «кон за четири души» не бе изминал голямо разстояние. Мери на Сам Хокинс се оказа достойна за индианските коне на Дик и Уил и бе удивително с каква лекота изхвърляше назад старите си пищяли. Единия от запасните коне яздеше синът на лесничея, а двете жени си споделиха втория.

Още преди полунощ стигнаха до арената на нападението. Лагерът скоро бе стъкмен. Вражески индианци или ловци не се предполагаше да има наблизо, така че бе запален огън, край който ограбените още веднъж разправиха подробно какво бяха преживели на това място.

По този повод бе споменато името Джак. Точно в него нямаше нищо фрапиращо, тъй като под това име в Щатите не се водеха един и двама, ала въпреки всичко Сам се осведоми с обичайната си бдителност:

— Джак? Що за коса имаше този мъж? ’s death!^[5] Да не би накрая да излезе пък и Кървавия Джак?

— Той беше! — извика младият Роте. — Сещам се, че веднъж двама от спътниците му говореха за него. Вероятно смятаха, че никой не ги слуша, и го нарекоха Кървавия Джак.

— Luck-a-day!^[6] Той ли е? Е-е, нека Бог се смили тогава над него, ако не се лъжа.

— Доста лютичко май звучи — отбеляза лесничеят. — Познавате ли го?

— Него да не познавам! Преди известно време ние тримата си имахме малко работица с него. Той е опасен момък и се тъкмеше тогава да нападне една плантация. Ние обаче го надхитрихме и беше пленен с цялата си банда. Отведоха пасмината във Ван Бурен, за да ги дадат там под съд. Неколцина били оправдани и те се възползвали от първата възможност да измъкнат през нощта и останалите от кафеза. Кървавият Джак естествено веднага се захвана със своя занаят. Когато пратиха хора след него, той се измъкна и дълго време нищо не се чуваше за него.^[7] Сега научавам, че той бил този, който ви е ограбил. Е, той сигурно ще си го получи, хи-хи-хи-хи!.

След като се нахраниха — този път от запасите на Дик и Уил, бе определен редът на стражата. Всички останали си легнаха да спят.

По едно време Сам Хокинс се събуди — някой го разтърсваше. Пред него стоеше Уил с пребледняло от ужас лице. Според положението на звездите трябва да бе някъде около два часът.

— Какво има? — попита Сам, търкайки очи. — Още не е време за тръгване, ако не се лъжа.

— Сам, пушките са изчезнали.

Тази новина незабавно го изправи на крака.

— Да не си мръднал? Не виждаш ли, че държа Лиди в ръката си?