Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 2
Карл Май
— Как ви текна мисълта да ме питате за каруца?
— Защото имате такава, ако не се лъжа.
— Поврага! Да не би да сте говорил с негодяите?
— Не.
— Чуйте, човече, вие ми се струвате подозрителен! Отричате да сте видял негодяите, но аз искам откровен отговор, в противен случай ще ви принудя. Не си мислете, че един уестман ще вземе да пита ей така само за майтап!
Малкият се изсмя развеселен.
— Вие уестман? Pshaw![2] Не ми ги разправяйте тия! Знаете ли на какъв ми се привиждате в момента?
— Е-е?
— На достопочтен немски лесничей, който е спипал на местопрестъплението някой крадец на дърва и се готви сега да му чете конско по дълг и съвест.
— Очите ви наистина не са лоши, човече!
— Бихте могъл да престанете с вашето «човече», ако не се лъжа. В това отношение не разбирам от шега, сър!
— Не исках да ви обидя. Извинете! Но сравнението ви с немски лесничей… Кажете, какво знаете за Германия?
— Навярно повече от вас. Или пък вие… хм-м, вашият английски има силен привкус на дървесна пепел. Би било възможно наистина да сте загризал първия си биберон край Рейн или Елба.
— И си е така.
— Вярно значи! В такъв случай сте немец?
— Yes…
— Затворете си човката за това ваше глупаво yes! Когато един немец иска да говори немски, няма да ти кряска yes или oui! Аз също съм отвъд океана — продължи той на немски — Значи сме, тъй да се каже, съотечественици! Ето кунката ми… добре дошъл!
Ездачът обаче се поколеба и не плесна веднага подадената му ръка. Той измери още веднъж мъжа от допотопната филцова шапка до грамадните индиански ботуши.
— Толкова бързо тия неща не стават — рече сега също на немски. — Трябва първо да знам, че не принадлежите към мошениците, които ме обраха.
— Мошеници съм опознал достатъчно в моя живот, ама нека ме изядат, ако мога да кажа кои точно от всички тях са ви ограбили. Кога всъщност се случи тая работа?
— Преди четири дена.
— И къде?
— В една местност, която се състои изцяло от скала, гладка като плот на маса.
— Хм! Знам една такава местност, ала тя не лежи на четири, ами само на един непълен ден път оттук.
— Тогава е тя. Ние напредвахме едва-едва и често трябваше да спираме за почивка. Четири човека сме, а имаме само един кон, именно тоя тук.
— Значи на човек се пада само по един конски крак, ако не се лъжа. Но ето че си седите на клетата кранта и самият вие почти падате от седлото от умора. Я слезте и позволете на животното малко да отдъхне и щипне някой и друг зелен стрък! Двама сънародници, срещнали се в Скалистите планини, все ще могат четвърт час да си побъбрят.
— Не зная дали мога да ви имам доверие.
— Слушайте, приятелю, на някой друг за тия приказки бих забил юмрук в зъбите. Пристига си тук на някаква взела-дала кранта и не знае можел ли да се довери на Сам Хокинс! Вярно, но тези места човек не бива да има доверие никому, нито даже на някой земляк, но с мен спокойно можете да направите изключение. Няма да ви изям, хи-хи-хи-хи!
— Сам Хокинс? Вие сте Сам Хокинс? За когото съм чувал толкова много! Ето ръката ми!
— Ей най-сетне! Слизайте в името Божие!