Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 196

Разкъсващата мечка позабави отговора.

— Накъде отведохте войните ми — попита накрая, — които яздеха пред мен?

— Тук в постройката са.

— Не си ли ги убил?

— И един-единствен.

— Но те са се били?

— Не. Предадоха се доброволно.

— Тогава са страхливи псета, които племето ще отлъчи!

— Те не бяха страхливи, а благоразумни. Осъзнаха, че съпротивата би била безсмислена и се предадоха.

— Могли са да се оттеглят, наместо да е предадат.

— Бягството беше невъзможно.

— За един храбър и умен воин няма невъзможни неща.

— Разкъсващата мечка смята ли се за храбър мъж?

— Съмняваш ли се в това?

— Тогава нека той опита да избяга!

— Ти ме подмами тук. Аз съм ограден от апачи, марикопи и бледолики. Как да избягам при това положение?

— Съвсем същото казаха и твоите войни. Те влязоха и ние ги обкръжихме с голям брой наши войни. И те като теб проявиха разум да се откажат от битката.

— Говориш, без да размисляш. Не знаеш ли, че се намираш в моя власт? Къщата е оградена от войни.

— Ние няма защо да се страхуваме от тях, защото пък те са обградени от нас. Никой от тях не може да се изплъзне.

— Не го вярвам.

— Винету ще ти го докаже.

Той даде знак на Сам. След броени мигове траперът се върна с предводителя на мохавите.

Вождът го посрещна с мрачен, презрителен поглед.

— Ти си един страхливец!

Подглаватарят се овладя:

— Дай ми нож, вземи своя и нека се бием! Тогава ще ти покажа, че не съм страхливец!

— Позор е да се предадеш на враговете, без въобще да си се бил!

— Речта ти е хаплива. Ако се касаеше само до мен, щях да се бия до смърт. Но аз не биваше да проигравам безсмислено живота на тези, които ми бяха поверени. Сега ти самият си тук. Пожелаеш ли да умрем, ще умрем. Хау!

Воинът се извърна и се облегна гордо на стената, скръстил ръце на гърдите.

Разкъсващата мечка нямаше как да не осъзнае, че отишъл твърде далеч. Той се отправи към един отдалечен ъгъл, извика мохава и заговори тихо с него.

Първоначално движенията на вожда бяха гневни, резки. Но постепенно той се успокои и изслуша доклада на другия, без да го прекъсва. Накрая потъна в дълбок размисъл. После се упъти колебливо към Винету.

— Какво смята да прави вождът на апачите?

— Това зависи от твоето решение.

— Пред къщата все още чакат голям брой мои войни.

— Те няма да ти допринесат полза.

— Докажи го!

— Последвай ме!

Винету закрачи пред вожда и го отведе на покрива.

— Погледни, там до портата са се скупчили твоите войни! Сега Винету иска да ти покаже и своите хора.

Беше тъмно. Винету измъкна револвера си и даде един изстрел.

Веднага прозвуча многогласен боен крясък. После Разкъсващата мечка видя една тъмна линия от ездачи, която се разтегна в полукръг около неговите хора и ги загради.

Мохавите бяха напълно изненадани. Те определено бяха вярвали, че тук няма да се натъкнат на никакъв враг и най-напред помислиха, че си имат работа със собствените си войни от отделението, което беше избързало пред тях. Само че ездачите бяха твърде многобройни, а бойният крясък бе сигурен знак за враждебност. Един от мохавите, който не искаше да предприемат нищо без указанията на своя вожд, се втурна към вратата и започна да думка.