Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 86

Паулу Коелю

В Египет, Рим и Персия са смятали, че ако един човек пожертва себе си, то той спасява страната и народа си. В Китай, ако се случело природно бедствие, бил наказван императорът, тъй като именно той представлявал божествата на земята. Най-добрите спартански войници в древна Гърция били бити с камшик веднъж годишно, от сутринта до вечерта, в чест на богиня Диана, докато множеството ги насърчавало да понасят с достойнство болката, защото тя ги подготвяла за битките. В края на деня жреците разглеждали раните по гърбовете на войните и по тях предсказвали бъдещето на града.

Пустинните свещеници, древно християнско общество от IV в., което се събирало в един манастир в Александрия, използвали бичуването като средство за прогонване на демоните или за да покажат безполезността на тялото по време на духовното търсене. Животът на светците е пълен с такива примери. Света Роза тичала през градината, докато тръните се забивали в плътта й; свети Доминик Лорикат се самобичувал всяка вечер, преди да легне да спи; мъчениците доброволно приемали бавната смърт, разпъвани на кръста или разкъсвани от дивите зверове. Всички те казвали, че преодоляването на болката е в състояние да доведе човека до религиозен екстаз.

Според съвременни непотвърдени изследвания в раните се развивали някакви гъбички, които причинявали халюцинации. Удоволствието било толкова голямо, че тази практика бързо излязла извън манастирите и се разпространила навсякъде.

През 1718 г. бил публикуван „Трактат за самобичуването“, който учел как да откриеш удоволствието посредством болката, но без да увредиш тялото си. В края на съшия този век съществували десетки места из цяла Европа, където хората страдали, за да достигнат до удоволствието. Има свидетелства за крале и кралици, които се оставяли да бъдат бити с камшик от своите роби, докато разбрали, че удоволствието не е само в това да понасяш, но и да причиняваш болка, макар че последното било по-изморително и неблагодарно.

Докато пушеше цигарата си, Терънс изпитваше задоволство, че за по-голямата част от човечеството неговите мисли в момента ще останат непонятни.

Всъщност това нямаше никакво значение: до едно затворено общество имат достъп само избраниците. Спомни си също как бракът му от мъчение се бе превърнал в нещо прекрасно. Жена му знаеше с каква цел е тръгнал за Женева, но не се притесняваше, дори напротив, в този болен свят тя беше щастлива, че мъжът й ще получи наградата, която желаеше след една седмица на упорит труд.

Докато пушеше цигарата, гледайки езерото през прозореца, усети, че желанието му за живот се възвръща. Момичето, което току-що бе излязло от стаята, беше разбрало всичко. Терънс чувстваше, че душата й е близка до неговата, въпреки че все още не беше готов да се влюби в нея, защото обичаше жена си. Но му беше приятно да си мисли, че е свободен и може да мечтае за нова връзка.

Оставаше само да я накара да опита най-трудното: да я превърне във Венера в кожи, във властителка, в господарка, способна да унижава и да наказва безмилостно. Ако издържеше изпита, той щеше да склони да отвори сърцето си и да й позволи да влезе.