Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 85

Красивата жена се съблече и взе един дълъг камшик с малка дръжка, която стисна в юмрука си. „Ти го поиска — каза тя. — Ще те нашибам с камшика.“ — „Направи го! — прошепна любовникът й. — Моля те!“

Жена му репетираше от другата страна на стъклената преграда в студиото. Беше поискала да изключат микрофона, който позволяваше на техниците да чуват всичко, и бяха изпълнили молбата й. Терънс си помисли, че може би си уговаря среща с пианиста. Тя го докарваше до лудост, но той вече беше свикнал и не можеше да живее без това.

„Ще те нашибам с камшика“, казваше голата жена в романа, който държеше в ръце. „Направи го, моля те!“

Той беше красив, заемаше висок пост в звукозаписното студио, защо трябваше да води живота, който водеше?

Защото му харесваше. Заслужаваше да страда много, понеже животът се бе показал прекалено благосклонен към него и той не бе достоен за всички тези придобивки — пари, уважение, известност. Смяташе, че кариерата му е достигнала една точка, от която нататък всичко ще зависи само от успеха, и това го плашеше, защото вече беше видял много хора да се сгромолясват от висините.

Прочете книгата. Започна да чете всичко, което му попаднеше и което беше свързано със странното съчетание на болка и удоволствие. Жена му разбра за видеокасетите, които вземаше под наем, за книгите, които криеше, попита го какво означава това и дали не е болен. Терънс отрече, като обясни, че става въпрос за материал, свързан с нов проект, който тя ще трябва да осъществи. И подметна сякаш между другото:

„Може би трябва да опитаме.“

Опитаха. В началото много плахо, придържайки се само към упътванията, които намираха в порнографските магазини. Постепенно започнаха да използват нови техники, стигаха до крайности, излагаха се на опасности, но чувстваха, че бракът им става все по-стабилен. Бяха съучастници в нещо тайно, забранено, осъдително.

Опитът на двамата се превърна в изкуство: създадоха нови сценични персонажи, чиито атрибути бяха кожата и металните нитове. Жената излизаше на сцената с камшик, жартиери и ботуши и довеждаше публиката до възторг. Албумът зае първо място в поп класациите в Англия, а след това премина триумфално през цяла Европа. Терънс се учудваше, като виждаше как младежите съвсем естествено приемат собствените му тайни желания, и единственото му обяснение беше, че по този начин сдържаното насилие можеше да се проявява по един бурен, но безобиден начин. Камшикът стана символ на състава, появи се върху тениски, татуировки, лепенки, пощенски картички.

Терънс беше интелигентен и образован човек, ето защо реши да потърси корените на всичко това — така щеше да разбере по-добре самия себе си. Каещите се грешници не са били тези, които са се опитвали да прогонят черната чума, както бе казал на проститутката по време на тяхната среща. Още от най-стари времена хората са разбрали, че страданието, веднъж посрещнато без страх, им открива пътя към свободата.