Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 79

Мария продължаваше да чете, а когато се разхождаше, обръщаше по-голямо внимание на всичко около себе си: цветове, хора, звуци, най-вече звуци — на собствените си стъпки, на страниците, които разлистваше, на колите, на дочутите откъслечни разговори, и така неприятното чувство постепенно изчезваше. А ако се появеше отново след пет минути, тя правеше същото, докато тези спомени, отначало приети, но после любезно отхвърлени, изчезнеха за по-дълго време.

Една от тези „отрицателни мисли“ бе вероятността да не го види повече. С малко практика и много търпение тя успя да я превърне в „положителна мисъл“: когато той си тръгне, за нея Женева ще има лицето на мъж с много дълга коса и старомодна прическа, детска усмивка и сериозен глас. А ако след много години някой я попиташе как е изглеждал градът, където е живяла в младостта си, тя би могла да отговори: „Красив, способен да обича и да бъде обичан.“

Из дневника на Мария в ден, когато в „Копакабана“ имаше малко клиенти:

След дългото ми общуване с хората, които идват тук, стигнах до извода, че използват секса като някакъв вид дрога: за да избягат от действителността, да забравят проблемите си, да се отпуснат. Но като всички останали наркотици и сексът е вредна и разрушителна практика.

Ако някой иска да се дрогира, независимо дали със секс или с нещо друго, си е негов проблем; последствията от действията му ще бъдат добри или лоши в зависимост от това, което той самият е избрал за себе си. Но ако искаме да успеем в живота, трябва да разберем, че онова, което е „поносимо“, е съвсем различно от онова, което е „хубаво“.

Противно на мнението на моите клиенти сексът не може да бъде практикуван по всяко време. Във всеки от нас има скрит часовник и за да правят секс двама души, стрелките на часовниците им трябва да показват един и същи час по едно и също време. А това не се случва всеки ден. Влюбеният не е зависим от половия акт, за да се чувства добре. Двама души, които са заедно и се обичат, трябва да сверяват часовниците си с търпение и постоянство, с игри и „театрални“ представления, докато разберат, че правенето на секс е много повече от една среща; то е „прегръдка“ на гениталиите.

Всичко е от значение. Когато човек живее интензивно, той използва пълноценно цялото си време и не чувства липсата на секс. Когато прави секс, той го прави поради излишък, защото чашата с вино е толкова препълнена, че прелива, защото е абсолютно неизбежно, защото той откликва на повика на живота, защото в този момент, само в този момент той успява да изгуби контрол над себе си.

П.П. Току-що препрочетох написаното: боже господи, ставам прекалено интелектуална!!!

Скоро след като бе написала тези редове и се настройваше за поредната вечер, в която щеше да бъде Отзивчивата майка или Наивното момиченце, вратата на „Копакабана“ се отвори и влезе Терънс, изпълнителният директор на звукозаписната компания, един от специалните клиенти.

Милан, който беше на бара, изглеждаше доволен: момичето не го бе разочаровало. Мария си спомни начаса думите, които казваха толкова много неща и в същото време не казваха нищо: „Болка, страдание и голямо удоволствие.“