Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 77

Понякога изникваха недоразумения, в редки случаи клиенти отказваха да платят, държаха се грубо или заплашваха момичетата, но с течение на годините, през които Милан бе полагал усилия, за да създаде заведението и да опази добрата му репутация, той вече умееше да различава неблагонадеждните клиенти. Нито една от проститутките не знаеше какъв бе неговият критерий, тъй като неведнъж го бяха виждали да казва на добре облечени клиенти, че тази вечер в заведението няма места (въпреки че беше празно) и че няма да има и през следващите (тоест, не идвайте повече тук, ако обичате). Виждали го бяха и да черпи с шампанско небрежно облечени, брадясали мъже. Съдържателят на „Копакабана“ не съдеше за клиентите по външността им и в крайна сметка винаги се оказваше прав.

Когато се касае за търговски отношения, и двете страни трябва да са доволни. Повечето от клиентите бяха женени или заемаха висок пост в някоя фирма. Освен това и някои от проститутките, които работеха тук, бяха омъжени, имаха деца, ходеха на родителски срещи и знаеха, че не рискуват нищо: ако някой от родителите посетеше „Копакабана“, щеше да си мълчи, за да не се компрометира той самият, ето така действаше „омертата“.

Съществуваше колегиалност, но не и приятелство. Никой не говореше много за собствения си живот. В малкото разговори с колежките си Мария не бе открила нито горчивина, нито вина, нито тъга, а само примирение. Както и един странен, предизвикателен поглед, сякаш се гордееха със себе си, провокирайки света, независими и самоуверени. Всяко новопристигнало момиче, което се задържаше една седмица в бара, вече бе считано за „професионалистка“ и получаваше инструкции да съдейства за запазването на браковете (проститутката не бива да бъде заплаха за стабилността на едно семейство), никога да не приема покани за срещи извън работното си време, да изслушва изповеди, като рядко изказва собственото си мнение, да стене в момента на оргазма (Мария бе открила, че всички го правят, но в началото не й бяха казали, защото това бе една от тайните на професията), да поздравява полицаите на улицата, да заверява редовно трудовата си книжка и да си прави медицински изследвания, и най-накрая да не си задава прекалено много въпроси за моралната и легалната страна на това, което върши.

Преди пристигането на клиентите Мария често можеше да бъде видяна с книга и вече бяха започнали да я наричат „интелектуалката“ на групата. В началото се интересуваха дали не чете любовни истории, но след като видяха, че чете трудни и скучни неща като икономика, психология, а наскоро и книги за управление на ферма, я оставиха на спокойствие и тя необезпокоявана продължаваше да учи и да си води бележки.

Тъй като имаше много постоянни клиенти и ходеше в „Копакабана“ всяка вечер, дори и когато имаше малко посетители, Мария спечели доверието на Милан и завистта на колежките си; говореше се, че бразилката е амбициозна, арогантна и мисли само как да спечели повече пари. Последното наистина беше вярно, но Мария би искала да запита останалите дали и те не са там със същото намерение.