Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 72

— Истинска ли е тази история?

— Според гръцкия философ Платон, да.

Мария го гледаше очарована и споменът за случилото се предишната нощ изчезна напълно. Тя виждаше насреща си един мъж, изпълнен със същата вътрешна светлина, която той бе открил у нея, да разказва разпалено тази странна история с блясък в очите — блясък, който вече се дължеше не на възбудата, а на радостта.

— Мога ли да те помоля за нещо?

Ралф отговори, че може да го помоли за каквото и да било.

— Можеш ли да обясниш защо, след като боговете са разделили създанието с четирите крака, някои от хората са решили, че прегръдката не е нищо друго освен сделка, която вместо да им дава енергия, им я отнема?

— За проституцията ли говориш?

— Именно. Можеш ли да разбереш кога сексът е престанал да бъде нещо свещено?

— Щом искаш, ще го направя — отговори Ралф. — Но никога не съм мислил върху това и ми се струва, че никой не го е правил; може би няма нищо писано по въпроса.

Мария не издържаше повече на напрежението.

— Случвало ли ти се е да мислиш, че жените, и по-специално проститутките, са способни да обичат?

— Да, случвало ми се е. Случи ми се през първия ден, когато бяхме седнали в кафенето и когато видях светлината ти. Тогава, решавайки да те поканя на кафе, избрах да повярвам във всичко, включително и във възможността да ме привлечеш обратно в света, от който си бях тръгнал преди много време.

Сега вече нямаше връщане назад. Мария Учителката трябваше веднага да й се притече на помощ, в противен случай щеше да го целуне, да го прегърне, да го моли да не я изоставя.

— Да се върнем към гарата — каза тя. — Или по-скоро да се върнем към тази стая, към деня, в който дойдохме тук за пръв път, когато ти призна, че аз съществувам, и ми направи подарък. Това беше първият ти опит да влезеш в душата ми, без да знаеш дали си добре дошъл. Но, както се разказва в твоята история, човешките същества били разделени и сега търсят отново тази прегръдка, която да ги слее в едно. Това е нашият инстинкт. Но също така и причината да понасяме всички трудности, с които се сблъскваме по време на това търсене.

Аз искам да ме гледаш, но искам също да ме гледаш така, че да не забелязвам. Първото желание е важно, защото то е скрито, забранено, несподелено. Ти не знаеш дали срещу теб стои загубената ти половина, тя също не знае, но нещо ги привлича и е важно да повярват, че това е истина.

Откъде ли ми идват всички тези мисли? Идват от дъното на сърцето ми, защото бих искала винаги да е така. Тези мечти идват от собствената ми мечта на жена.

Тя смъкна леко презрамката на роклята си, така че да открие една част, съвсем малка част от върха на гърдата си.