Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 64

Понякога животът е голям скъперник — човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отвори някоя врата — а именно такъв бе случаят на Мария с Ралф Харт, — през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.

Два часа след като беше затворила дневника си, Мария отиде на работа, където беше повикана от съдържателя Милан.

— Е, спа ли с оня художник?

Той вероятно бе известен в заведението. Мария бе разбрала това, когато бе видяла Ралф да плаща точната сума за трима клиенти, без да попита за цената. Тя само кимна утвърдително, стремейки се по този начин да създаде известна тайнственост, нещо, на което Милан не обърна никакво внимание, тъй като той познаваше този живот по-добре от нея.

— Сигурно вече си готова за следващата стъпка Има един специален клиент, който отдавна се интересува от теб. Досега му отговарях, че нямаш достатъчно опит, и той го вярваше, но може би вече е време да опиташ.

Специален клиент ли?

— И какво общо има това с художника?

— Той също е специален клиент.

И така, всичко, което беше правила с Ралф Харт, вече е било изпробвано и направено от някоя нейна колежка. Прехапа устни и не каза нищо — беше преживяла една прекрасна седмица и не можеше да забрави какво бе написала в дневника.

— И с него ли трябва да направя същото?

— Не знам какво сте правили, но ако днес някой ти предложи питие, не приемай. Специалните клиенти плащат по-добре и няма да съжаляваш.

Вечерта започна както обикновено. Тайландките отново седяха заедно, колумбийките пак бяха със същия израз на жени, които знаят всичко, трите бразилки, в това число и Мария, се преструваха на отегчени, сякаш нищо от това, което ги заобикаляше, не беше ново или интересно. Имаше и една австрийка, две германки, а останалата част от състава се допълваше от жени от Източна Европа, като всичките те бяха високи, светлооки, красиви и в крайна сметка се омъжваха по-бързо от останалите. Мъжете започнаха да пристигат — руснаци, швейцарци, германци, все заети бизнесмени, които можеха да си позволят да плащат за услугите на най-скъпите проститутки в един от най-скъпите градове на света. Някои се отправяха към нейната маса, но тя следеше реакцията на Милан, който всеки път й правеше знак да откаже. Мария беше доволна: тази нощ нямаше да се налага да си разтваря краката, да понася миризми, да взема душ в невинаги добре отоплени бани. Единственото, което беше нужно да направи, бе да покаже на един уморен от секса мъж как трябва да се люби. Освен това, след като размисли, реши, че не всяка жена е толкова изобретателна, за да измисли историята на настоящето.

В същото време се питаше: „Защо, след като са опитали всичко, искат да се върнат там, откъдето са започнали?“ В края на краищата това не я засягаше. При положение, че плащаха добре, тя беше тук, за да ги обслужва.