Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 62

„Господи, колко съм романтична.“

През следващата седмица тя се опита да открие какво би накарало Ралф Харт да се чувства щастлив; той й бе възвърнал достойнството и „светлината“, които тя смяташе за безвъзвратно изгубени. Единственият начин да му се отблагодари беше чрез това, което той смяташе, че за нея е най-важното: секса. И тъй като в рутината на „Копакабана“ нямаше кой знае какво разнообразие, тя реши да потърси други източници.

Изгледа няколко порнографски филма и отново не откри нищо интересно — с изключение понякога на разликата в броя на партньорите. Тъй като филмите не й помогнаха особено, за пръв път, откакто бе дошла в Женева, тя реши да си купи книги, въпреки че не смяташе за особено практично да пълни дома си с неща, които щеше да прочете само веднъж. Отиде в една книжарница, която бе видяла, разхождайки се с Ралф по Пътя на Сантяго, и попита дали имат нещо на тази тема.

— О, много неща — отвърна младата продавачка. — Като че ли хората се интересуват само от това. Освен в специалния отдел във всички книги, които виждате, има поне по една секс сцена. Дори и сексът да е скрит зад красиви любовни истории или зад сериозни научни трудове върху човешкото поведение, факт е, че хората мислят само за това.

С нейния богат опит Мария знаеше, че момичето се заблуждава: хората искаха да мислят по този начин, защото смятаха, че целият свят се интересува само от тази тема. Подлагаха се на диети, използваха перуки, стояха с часове във фризьорските салони или фитнес залите, обличаха се предизвикателно, опитваха се да разпалят желаната искра — и какво от това? Когато стигнеха до секса, единайсет минути и край. Никакво въображение, нищо, което да ги отведе в рая; за кратко време искрата угасваше и нямаше какво да разпалва огъня.

Безсмислено бе да спори с русото момиче, което мислеше, че светът може да бъде обяснен в книгите. Попита къде се намира специалният отдел и там откри най-различни заглавия за гейове, лесбийки, монахини, които разкриваха скандални неща за Църквата, илюстровани книги с ориенталски техники, показващи много неудобни пози. Заинтересува я само една книга: „Свещеният секс“. Може би тя поне щеше да е различна.

Купи я, прибра се вкъщи, пусна си радиото на станция, която винаги й помагаше да мисли (защото музиката беше бавна), разгърна книгата и забеляза, че в нея има много илюстрации с пози, които биха могли да заемат единствено цирковите акробати. Текстът беше досаден.

Мария бе научила достатъчно в своята професия, за да разбере, че не всичко в живота се свежда до позата, която ще заемеш, когато правиш секс, и че в повечето случаи разнообразието идва по естествен път, несъзнателно, подобно на стъпките на някакъв танц. Въпреки това се опита да се съсредоточи върху това, което четеше.

Два часа по-късно си даде сметка за две неща.

Първо, че трябва веднага да вечеря, тъй като беше време да тръгва за „Копакабана“.

Второ, че човекът, който е написал книгата, не разбира нищо, абсолютно НИЩО от секс. Твърде много теория, ориенталски техники, излишни ритуали, глупави предложения. Прочете, че авторът е медитирал в Хималаите (трябваше да разбере къде се намират), посещавал бе курсове по йога (бе чувала за тях), прочел бе много по въпроса, тъй като цитираше най-различни автори, но не бе разбрал основното. Сексът не е теория, запален тамян, точки на докосване, поклони и метани. Как бе възможно този човек (оказа се, че е жена) да се осмелява да пише по тема, която дори и Мария, въпреки че работеше точно в тази област, не познаваше добре? Може би вината трябваше да се търси в Хималаите или в нуждата да се усложнява нещо, чиято красота се дължи на простотата и на страстта. Щом тази жена бе успяла да публикува и да продава една толкова глупава книга, защо тя да не се замисли сериозно над своята книга „Единайсет минути“? Текстът нямаше да звучи нито цинично, нито фалшиво — щеше само да разказва нейната история, нищо повече.