Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 53

Добре, че не му взех телефона и не знам къде живее, така ще го изгубя, без да се обвинявам, че съм пропуснала шанса си.

А ако наистина се случи така, дори и да съм го пропуснала, спечелих поне един щастлив ден в живота си. Като се има предвид какъв е светът, един щастлив ден е почти чудо.

Когато същата вечер тя влезе в „Копакабана“, той беше там и я чакаше. Беше единственият клиент. Милан, който следеше с известно любопитство живота на бразилката, си помисли, че е изгубила битката.

— Ще пиеш ли нещо?

— Трябва да работя. Не мога да си губя времето.

— Аз съм клиент. Правя ти професионално предложение.

Този мъж, който целия следобед в кафенето изглеждаше толкова самоуверен, който боравеше толкова добре с четката, срещаше се с велики личности, имаше агентка в Барселона и сигурно печелеше много пари, сега показваше уязвимостта си; беше попаднал в неподходяща среда, не се намираше вече в романтичното кафене близо до Пътя на Сантяго. Очарованието на следобеда изчезна.

— И тъй, ще пиеш ли нещо?

— Ще пия, но не сега. Днес съм заета с клиенти, които ме очакват.

Милан чу края на изречението; излъгал се бе, момичето не бе попаднало в капана на любовните обещания. Въпреки това към края на същата тази вечер с оскъдна клиентела той се запита защо тя бе предпочела компанията на старец, на посредствен счетоводител и на застрахователен агент.

Всъщност проблемът беше неин. След като си плащаше комисионната, не бе той човекът, който да решава с кого тя да прави секс и с кого не.

Из дневника на Мария, след вечерта, прекарана със стареца, счетоводителя и застрахователния агент:

Какво иска този художник от мен? Не разбира ли, че сме от различни страни, с различна култура, от различен пол? Или си мисли, че аз знам повече за удоволствието от него и иска да научи нещо от мен?

Защо не ми каза нищо друго освен „аз съм клиент“? Нима му бе толкова трудно да ми каже „липсваше ми“ или „прекарахме заедно прекрасен следобед“. Аз щях да му отговоря по същия начин (нали съм професионалистка!), но той е длъжен да разбере, че съм неуверена, защото съм жена, и съм уязвима, въпреки че в бара съм друг човек.

Той е мъж. Освен това е и артист: длъжен е да знае, че основната цел на човешкото същество е да разбере тоталната любов. Любовта не е в другия, тя е в самите нас; ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции. Той е изморен от секс? И аз, но в същото време нито той, нито аз знаем какво е секс. В нас постепенно умира едно от най-важните неща в живота — затова трябва да бъда спасена от него, трябва да го спася, но той не ми остави правото на избор.

Беше изплашена. Започваше да разбира, че след толкова месеци на самоконтрол напрежението, душевните трусове, вулканът в душата й бяха готови да изригнат, и в мига, когато това се случеше, тя нямаше да може да контролира повече чувствата си. Какъв бе този художник, който може би я бе излъгал за живота си и с когото бе прекарала само няколко часа, без да я докосне, без да се опита да я съблазни — нима можеше да има нещо по-лошо от това?