Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 50

Ето защо реши да попита — нали сега разпитваше за всичко. В началото той скромничеше, но тя знаеше как да изкопчи нещо от един мъж и той накрая й разказа, че е бил женен два пъти (рекорд, като се има предвид, че е на двайсет и девет години!), много е пътувал, запознавал се е с крале, известни писатели, бил е на незабравими приеми. Роден бе в Женева, но бе живял в Мадрид, Амстердам, Ню Йорк и в един град в Южна Франция, Тарб, който не бил включен в нито една по-голяма туристическа обиколка, но който той обожавал поради близостта на планината и топлината в сърцата на неговите жители. Талантът му бил открит, когато бил на двайсет години. Някакъв известен търговец на художествени произведения се отбил съвсем случайно в един японски ресторант в родния му град, а този ресторант бил украсен с негови картини. Спечелил бе много пари, беше млад, здрав, можеше да прави каквото си поиска, да отиде навсякъде, да се среща с когото пожелае, изживял бе всички удоволствия, които един човек може да изживее. Занимаваше се с това, което му харесваше, и въпреки всички тези неща, слава, пари, жени, пътешествия, беше нещастен и единствената радост в живота му беше работата.

— Сигурно жените са те накарали да страдаш? — попита тя и веднага си даде сметка, че въпросът й е глупав, може би го бе прочела в някой наръчник от рода на „Всичко, което жените трябва да знаят, за да завладеят един мъж“.

— Никога не са ме карали да страдам. И двата ми брака бяха щастливи. Изневеряваха ми и аз изневерявах, както във всяко нормално семейство. Но след като минеше известно време, сексът преставаше да ме интересува. Продължавах да ги обичам, да чувствам липсата им, но сексът… защо всъщност говорим за секс?

— Защото, както каза ти самият, аз съм проститутка.

— Животът ми не е кой знае колко интересен. Живот на художник, който е постигнал успех, докато е още млад, което се среща рядко, и то в живописта, което се среща още по-рядко. Художник, който днес може да нарисува всякаква картина и ще получи добри пари за нея, въпреки че критиците ще се ядосат, тъй като смятат, че само те разбират от изкуство. Хората мислят, че имам отговор за всичко, и колкото повече мълча, за толкова по-умен ме смятат.

Той продължи да разказва живота си: всяка седмица го канели на някакво събитие някъде по света. Имал агентка, която живеела в Барселона — знае ли Мария къде се намира този град? Да, Мария знаеше, намира се в Испания. Въпросната агентка се занимавала с всичко, което е свързано с пари, покани, изложби, но никога не го принуждавала да прави неща, които не му харесват, понеже след много години труд били постигнали известна стабилност на пазара.