Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 23

Мария започна да посещава често библиотеката и да разговаря с жената, която й изглеждаше също толкова самотна, колкото бе и тя, искаше й съвети, обсъждаха заедно не само авторите, но и нещата от живота. В един момент обаче парите й почти привършиха, ако останеше още две седмици, нямаше да може да си купи билет за връщане.

И тъй като животът винаги изчаква критични ситуации, за да покаже добрата си страна, телефонът най-сетне звънна.

Три месеца след като бе открила думата „адвокат“ и два месеца след като бе получила обезщетението, от което живееше, една агенция за модели я потърси и се поинтересува дали г-жа Мария все още може да бъде намерена на този телефон. Отговорът бе едно студено „да“, което тя бе репетирала дълго, за да прикрие тревогата си. Съобщиха й, че някакъв арабин, който бил професионален импресарио на модели в своята страна, искал да я покани да участва в ревю. Мария си спомни за неотдавнашното си разочарование, но помисли също така и за парите, от които отчаяно се нуждаеше.

Уговориха си среща в един много луксозен ресторант. Срещу нея седеше елегантен и много очарователен възрастен господин, какъвто досега тя не бе срещала. Той я попита:

— Знаете ли чия е онази картина? На Хуан Миро. Знаете ли кой е Хуан Миро?

Мария мълчеше и се правеше на много съсредоточена в храната, доста по-различна от тази в китайските ресторанти. В същото време отбеляза наум, че при следващото си ходене в библиотеката трябва да поиска книга за Миро. Арабинът обаче продължаваше:

— Онази маса там е била любимата маса на Фелини. Какво мислите за филмите на Фелини?

Тя отговори, че много ги харесва. Арабинът поиска да задълбае в подробности и Мария, давайки си сметка, че няма да издържи теста за обща култура, пристъпи направо към въпроса:

— Не съм тук, за да играя театър. Единственото, което знам, е да правя разлика между пепси и кока-кола. Не бихте ли желали да поговорим за модното ревю?

Изглежда, че откровеността на момичето направи добро впечатление на арабина.

— Ще поговорим за това след вечеря, когато отидем да изпием по едно питие.

Настъпи пауза, през която двамата се гледаха и се опитваха да отгатнат мислите си.

— Много сте красива — продължи арабинът. — Ако се съгласите да изпиете нещо с мен в моя хотел, ще ви дам хиляда франка.