Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 117

— Първо, ще прекараш нощта тук. Не беше молба, а заповед.

— Второ, ще се любим отново, но с по-малко нетърпение и с повече желание. И най-накрая, аз също бих искал ти да разбереш по-добре мъжете.

Да разбера по-добре мъжете? Та нали по цели нощи бях с тях — бели, черни, азиатци, евреи, мюсюлмани, католици, будисти. Ралф не го ли знаеше?

Олекна ми; колко хубаво, че разговорът се превръщаше в спор! По едно време се бях замислила дали да не поискам прошка от Бога и да наруша клетвата си. Но ето че реалността се връщаше, за да ми напомни да запазя мечтата си непокътната и да не се оставям да попадна в капана на съдбата.

— Да, да разбереш по-добре мъжете — повтори Ралф, забелязвайки ироничния ми поглед. — Ти искаш да изразиш женската си сексуалност, да ми помогнеш да опозная тялото ти, да имам търпение, време. Съгласен съм, но не ти ли е хрумвало, че ние сме различно устроени, поне що се отнася до времето? Би трябвало да попиташ Господ защо е така. Когато се срещнахме, поисках от теб да ме накараш да преоткрия секса, защото желанието у мен бе изчезнало. Знаеш ли защо? Защото през последните няколко години от живота ми абсолютно всяка моя сексуална връзка завършваше с отегчение или неудовлетвореност, понеже бях разбрал, че е много трудно да дам на жените, които обичах, същото удоволствие, което те ми доставяха.

Не ми хареса изразът „жените, които обичах“, но се престорих, че ми е безразлично, и запалих цигара.

— Не се осмелих да те помоля да опозная тялото ти. Но когато те срещнах, видях твоята светлина и веднага те обикнах, помислих, че на този етап от живота си няма какво повече да губя, ако бъда честен със самия себе си и с жената, която бих искал да имам до себе си.

Вкусът на цигарата ми се стори прекрасен и с удоволствие бих изпила чаша вино, но не исках да прекъсна разговора.

— Защо мъжете мислят само за секс, а не се опитват като теб да открият как се чувствам?

— Кой ти каза, че мислим само за секс? Напротив: в разстояние на години се опитваме да вярваме, че сексът е важен за нас. Откриваме го благодарение на проститутки или девственици, разказваме за връзката си на всички, които биха ни изслушали, показваме се с млади любовници, когато започнем да остаряваме, и всичко това, за да покажем на другите, че сме точно такива, каквито жените очакват да бъдем.

Но знаеш ли какво? Това изобщо не е вярно. Ние нищо не разбираме. Смятаме, че секс и еякулация са едно и също нещо, а както ти току-що каза, те не са. Не научаваме нищо, защото не се осмеляваме да кажем на една жена: разкрий ми тялото си. Не научаваме нищо и защото жената също не се осмелява да ни каже: открий тялото ми. Задоволяваме се с примитивния си инстинкт за оцеляване на вида. А знаеш ли кое е по-важно за един мъж от секса, колкото и абсурдно да ти изглежда?

Помислих, че може би има предвид парите или властта, но нищо не казах.

— Спортът. И знаеш ли защо? Защото мъжът открива тялото на друг мъж. Именно в спорта хората виждат диалог на тела, които са в хармония едно с друго.