Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 115

Влизаше и излизаше, ускоряваше и забавяше ритъма, спираше понякога, за да ме погледа, но не ме питаше дали ми харесва, защото знаеше, че в този миг това бе единственият начин душите ни да се слеят. Ритъмът се ускори, знаех, че единайсетте минути бяха към края си, а исках да продължават вечно, защото беше толкова хубаво — о, Господи, колко хубаво беше — да бъдеш притежавана и да притежаваш! И всичко това със съвсем отворени очи; забелязах, че когато погледите ни се замъглиха, сякаш бяхме попаднали в друго измерение, в което аз бях великата майка, вселената, любимата жена, свещената проститутка от древните ритуали, за които той ми бе разказал на чаша вино пред запалената камина. Усетих как неговият оргазъм наближава и ръцете му стиснаха силно моите. Движенията му ставаха все по-бързи и тогава той извика — не изстена, не стисна зъби, а извика! Изкрещя! Изрева като животно! Някъде дълбоко в съзнанието ми премина мисълта, че съседите може да извикат полиция, но това нямаше значение и аз изпитах огромно удоволствие, защото така е било открай време, откакто първият мъж: е срещнал първата жена и са се любили за пръв път: те са крещели.

След това тялото му се отпусна върху моето и не знам колко време сме стояли прегърнати, погалих косата му така, както бях направила през нощта, в която се затворихме на тъмно в хотелската стая, усетих как сърцето му постепенно възвръщаше нормалния си ритъм, ръцете му започнаха нежно да докосват моите и това ме накара да настръхна цялата.

Сигурно се бе сетил, че тялото му ми тежи твърде много, защото легна до мен, като държеше ръцете ми, и останахме така, загледани в тавана и абажура с трите запалени лампи.

— Здравей! — казах му аз.

Той ме придърпа към себе си и ме накара да отпусна глава на гърдите му. После дълго ме гали, преди на свой ред да ми каже „Здравей!“.

— Съседите сигурно са чули всичко — подхвърлих аз, без да знам как щяхме да продължим разговора, защото в този момент нямаше смисъл да казвам „обичам те“, той вече го знаеше, аз също.

— Изпод вратата влиза студен въздух — отговори той, вместо да каже „Беше прекрасно!“.

— Да отидем в кухнята! Станахме и тогава видях, че той дори не си беше свалил панталоните, беше облечен така, както ме посрещна, само членът му се подаваше. Облякох си сакото както бях гола. Отидохме в кухнята, той направи кафе и изпуши две цигари, а аз изпуших една. Седяхме на масата и той ми казваше „благодаря ти“ с поглед, на който отвръщах с „и аз искам да ти благодаря“, но устите ни мълчаха.

Най-сетне той се осмели и ме попита за куфарите.

— Връщам се в Бразилия утре по обяд.

Една жена винаги разбира дали един мъж означава нещо за нея. Дали и мъжете са способни да го разберат? Или трябваше да му кажа „обичам те“, „бих искала да продължа връзката си с теб“, „помоли ме да остана“?

— Не заминавай!

Да, явно бе разбрал, че може да ми го каже.

— Ще замина. Заклех се.