Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 114

Никога повече нямаше да го срещне, но през есента на своето отчаяние за няколко часа бе престанала да бъде вярната съпруга, домакинята, любещата майка, примерната служителка, постоянната приятелка — и отново се бе превърнала просто в жена.

През слепващите няколко дни мъжът й подхвърляше, че не е същата, че е по-весела или по-тъжна от обикновено — и той самият не знаеше как да опише промяната в нея. Една седмица след това нещата отново поеха нормалния си ход.

„Колко жалко, че не разказах това на момичето — помисли си тя. — Всъщност тя нямаше да го разбере, все още живее в свят, в който хората са си верни, а клетвите в любов — вечни.“

Из дневника на Мария:

Не знам какво си е помислил, когато отвори вратата онази вечер и ме видя с двата куфара.

— Не се плаши — казах му аз веднага. — Не идвам да живея при теб. Хайде да вечеряме.

Без нищо да отговори, той ми помогна да внесем багажа. И преди още да е казал „какво значи това“ или „колко се радвам, че дойде“, ме сграбчи и започна да ме целува, да гали тялото ми, гърдите ми, пубиса ми, сякаш бе чакал прекалено дълго и вече предчувстваше, че този момент може би никога няма да настъпи.

Свали сакото ми, дрехите ми, съблече ме гола и точно там, в антрето, без какъвто и да било ритуал или подготовка, без дори да имаме време да преценим дали това е хубаво, или не, усещайки студения вятър, който влизаше изпод пролуката на вратата, се любихме за пръв път. Помислих си дали няма да е по-добре да му кажа да спре, да потърсим по-удобно място, да имаме време да изследваме необятния свят на нашата чувственост, но в същото време исках да бъде вътре в мен, защото той беше мъжът, който никога не бях притежавала и никога повече нямаше да притежавам. Ето защо можех, да го обичам с цялата си енергия, да имам поне за една нощ това, което никога преди не бях имала и което може би никога повече нямаше да имам.

Накара ме да легна на пода и проникна в мен, преди да съм се навлажнила достатъчно, но болката не ми беше неприятна — дори напротив, усещането ми хареса, защото той трябваше да разбере, че съм негова и че няма нужда да моли за позволение. Не бях отишла там, за да го уча на каквото и да било повече, нито пък за да му демонстрирам, че моята чувствителност е по-дълбока и по-силна от тази на другите жени, а само за да му кажа „да“, да му кажа, че е добре дошъл, че аз също очаквах това от него и много се радвах, че прекрачвахме всички правила, които бяхме установили помежду си, че сега исках само да се оставим да ни водят инстинктите ни на мъж и жена. Намирахме се във възможно най-традиционната поза — аз отдолу, с разтворени крака, а той отгоре, като влизаше и излизаше от мен, докато аз го гледах, без да изпитвам желание да се преструвам, да стена, да правя каквото и да било — исках само да си държа очите отворени, за да запомня всяка секунда, да видя как лицето му се променя, как ръцете му сграбчват косите ми, как устата му ме хапе и ме целува. Никакви предварителни игри, милувки, приготовления, излишни усложнения, само той в мен и аз в душата му.