Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 112

Постепенно жените започваха да мислят за други неща: за децата, готвенето, работата, домакинстването, за плащането на сметките, за търпимостта към изневерите на съпруга, за отпуските, през които се грижеха повече за децата си, отколкото за себе си, за чувството на съпричастие с партньора си, дори за любов, но никога за секс.

Трябваше да бъде по-откровена с бразилската девойка, която й изглеждаше наивно момиче, на възраст да й бъде дъщеря, и едва ли бе наясно със заобикалящия я свят. Имигрантка, която живееше далеч от родината си, вършеше прилежно скучната си работа в очакване да срещне мъжа, за когото ще се омъжи, ще се преструва в началото, че изпитва оргазъм, ще намери сигурността, ще възпроизведе тайнствения човешки род и скоро ще забрави за оргазми, клитори, Г-точка (открита едва през XX век!!!). Ще стане добра съпруга и майка, ще се грижи да не липсва нищо в дома й, ще мастурбира тайно от време на време, представяйки си мъжа, когото е срещнала на улицата и който я е погледнал с желание.

Ето защо не бе отговорила на въпроса: „Имали ли сте връзка с някой друг освен с мъжа ви?“

Тези неща умират заедно с хората, помисли си тя. Не се съмняваше, че съпругът й бе мъжът на живота й, въпреки че сексът бе останал в далечното минало. Той беше прекрасен другар, почтен, великодушен, винаги в хубаво настроение, бореше се, за да издържа семейството си, и се опитваше да направи щастливи всички, за които бе поел отговорност. Идеалният съпруг, за когото мечтаят всички жени, ето защо тя се чувстваше толкова зле, когато си спомняше как веднъж бе пожелала друг мъж и се бе любила с него.

Спомни си как го бе срещнала. Връщаше се от градчето Давос, което се намираше в планината, когато една снежна лавина бе спряла за няколко часа движението на влаковете. Обади се вкъщи да не се тревожат за нея, купи няколко списания и се настрои за дълго чакане на гарата.

И тогава забеляза наблизо мъж с раница и спален чувал. Косата му бе прошарена, лицето му — загоряло от слънцето, и, изглежда, беше единственият, който не се притесняваше, че влака го няма; дори напротив, усмихваше се и се оглеждаше, търсейки някого, с когото да разговаря. Хайди разгърна едно от списанията, но — такива са мистериите на живота! — погледът й бързо срещна неговия поглед и тя не успя да го отклони достатъчно бързо, виждайки го да се приближава към нея.

Понечи да му каже — съвсем възпитано, — че трябва наистина да довърши една много интересна статия, но той я заговори пръв. Каза й, че е писател и че се връща от някаква среща в този град, но поради закъснението на влаковете щеше да изпусне полета за родината си. Би ли могла да му помогне да си намери хотел, след като пристигнат в Женева?

Хайди го гледаше и се питаше как е възможно човек да е в толкова добро настроение, след като си е изпуснал самолета и му се налага да чака на някаква неуютна гара, докато нещата се оправят?