Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 9

– Не съвсем нищо — Марта веднага използва случая, за да възрази. — Завчера четох, че когато пътувала по онези морета, на една арабска принцеса й изчезнали бижутата.

– Да, но те били застраховани, така че ти не бери грижа за арабската принцеса — усмихнато съобщи Матев.

– Как да не бера грижа? Аз съм част от този свят и не мога да понасям, когато някой някъде из него безобразничи. Независимо дали е земен или извънземен жител. Аз по цели нощи не спя, терзая се, а те ежеминутно вършеят като луди крави. И хич не се интересуват какво ми е на мене състоянието. Ето, и децата ги няма. А вече е късно. Ти, като глава на фамилия, няма ли да ми обясниш къде се е разпиляло съдържанието на този дом? Дори Маца Писанска не се окадява…

– Окадявам се! — обади се глас иззад прозореца и небезизвестната госпожа Писанска се показа доволно окадена.

Марта хлъцна. Нейната чиста, лъскава, копринена котка имаше вид на коминочистаческа четка.

– Къде си се подредила така? — скърши ръце Марта.

– Подредиха ме — поясни Маца. — Подредиха ме в камината.

– Кой?

– Чортелеците.

Марта безмълвно потърси с поглед помощ от своята опора в живота — силния мъж Матев.

– Мацо, изразявай се разбираемо — опита да овладее положението той.

– Окадиха ме чортелеците — натърти Маца и добави: — Ти ги знаеш.

– Какви чортелеци? Откъде ги знаеш? — Марта се извърна към съпруга си, възмутена от факта, че на него му е известно нещо, преди тя да го е научила.

– Но, Мартичка, това са фантазии. Това са… от старите ми ръкописи. Някога бях направил няколко приказки. В една от тях се говори за чортелеци. Те са нещо като малки дяволчета. Виреят само в Родопите. Напомнят на… палави духове.

– Досега единствено с палави духове и чортелеци не съм се срещала — заяви Марта.

– И те така казаха — се включи в разговора Маца Писанска.

– Къде са те? — войнствено поде Марта.

– В комина.

– Сигурна ли си?

– Съвсем.

– Значи, чортелеците не виреят само из Родопите — извади заключение Марта. — Матьо, вземи си бележка. Не е зле да ми дадеш тази приказка, за да се запозная по-обстойно с техния нрав.

Матев почти бе поласкан:

– Разбира се, с удоволствие. Ето я там. Зелената папка. А аз ще окъпя мадам Писанска, докато ти четеш.

– Ха! И прислужницата е липсвала от този дом, както забелязвам.

– Поиска да иде на театър.

– Как ли не! — отново се намеси котката. — Целува се с водопроводчика.

Съпрузите Матеви изпратиха с тактично мълчание тази реплика, после Марта отклони разговора:

– Тебе да не би чортелеците да са те научили да приказваш?

– Фу! — изфуча Маца Писанска с велико презрение. Матев се опита да я вземе, без да изцапа дрехите си, понесе я към банята и захвана да я увещава:

– Ще видиш, нищо няма да ти стане…

– Като че ли не се мия постоянно — опита да се измъкне котката.

– Ще те окъпя внимателно, с много малко вода.

Госпожа Писанска разбра, че няма да се отърве, и изсъска.

– Само да ми паднат!

– За чортелеците ли споменаваш? — се заинтересува Матев. — Може би твърдиш, че наистина ги има?

– Що не си изчистиш комина? — Маца стана съвсем нелюбезна. — Вместо да ме къпеш!…