Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 11

– Ама него още ли го няма? — сети се Марта. — То бива и бива любов, но чак толкова!

Матев присви очи и подхвана заядливо:

– Интересно. Госпожата се безпокои за пълнолетния си и як като зубър син. И пет пари не дава за крехката си дъщеричка.

– И четири пари няма да дам. Чух я как се прибира, още докато ти къпеше Писанска. Влезе си в стаята и се спотайва, за да не я каним на вечеря. Въобразила си е, че има склонност към пълнеене.

– Тая ръжена сламка! Тя трябва да носи вместо шапка чугунен тиган на главата си, за да не я отвее зефирът.

Матев измъкна Маца изпод шала и я помоли:

– Щом можеш да говориш, свърши и ти поне една работа — повикай Мария на вечеря. На тебе, надявам се, няма да откаже.

– Няма да ида! — И като забеляза, че Матев е обиден, поясни: — Тя слуша.

Вратата се отвори и в рамката й като на картина се показа Мария, или както бе всеобщо известна — малката Матева. Тя церемониално сне лъскав тиган от главата си, направи реверанс в три стъпки по правилата на испанския двор и поздрави:

– Аве, Цезар, тези, които ще бъдат отнесени от зефира, те поздравяват! — след което падна на колене пред майка си, поднесе й тигана като огледало и удари чело у пода в позата на китайска робиня. — О, господарко на Поднебесната империя, красотата ти сияе по-ослепително от Слънцето.

Матев изръкопляска пресилено:

– Браво, браво. Защо ли й трябва на прислужницата да ходи на театър? Имаме си го вкъщи.

– Ха! Театър! — се обади Маца.

А Мария набързо се надигна и попита:

– Добре ли чух?

– Съвсем добре — отвърна Матев — госпожа Писанска, изглежда, отдавна е хранила въжделения да слиса прогресивното човечество.

– А непрогресивното? — поиска уточнение малката Матева.

– То няма как да бъде поразено. Вярващите християни ще я обявят за чудо Божие, мюсюлманите — за говорещ демон, да кажем, будистите — за превъплъщение на стар и учен дух, а някои диви племена може и да я обожествят.

– Че нали някога в Египет е имало богиня-котка. Бубастис. Оха-ха! Мацинка, сега ще ти лепна още едно име — Бубастис. Не ме гледай недоволно, тя е била богиня на радостта. На галено ще ти викам Буба.

– Буба! — едва изплю звуците Маца Писанска. — Аз да не съм кучка!

– Аз пък да не съм коя да е, та ще ми опонираш? Още не съм те обожествила, Буба такава!

– Само котка-божество липсваше на този кротък дом! — мрачно поде Матев. — Писанска току-що ми обясни, че тук навсякъде гъмжи от самодиви, феи, дриади, нимфи, духове, караконджули, малогабаритни таласъмчета и някакво си тралала, което виси на ветропоказателя.

– Бубо, ти си малко „тралала“ — й каза Мария.

– Ти пък си голямо „тралалала“ — отвърна Маца-Бубастис Писанска и се вмъкна под Мартиния шал.

– Забелязахте ли? — се обърна Мария към родителите си. — Оказа се, че аз съм голямо „тралала“ в току-що споменатия кротък дом. И с какво ли трябва да се занимавам в битността си на голямо „тралала“? Не ми се виси на ветропоказателя.

– Що не изчистиш тези гадни чортелеци, а? — предложи Маца Писанска изпод шала.