Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 68
Величка Настрадинова
– Много лесно — каза му кръчмарят. — Сядаш и пишеш небивали истории. Хората вярват на всякакви измислици, щом са написани и напечатани.
– Чудесно! — зарадва се червенокосият. И измисли нов безкраен свят, насели го с лица, които не се срещат всеки ден, те работеха каквото им е по сърце, веселяха се и животът им беше богат, ако не със земни блага, поне с преживявания…
А хората четяха и вярваха.
И само когато пишеше, че Земята не е плоска, че звездите са светове, които напълно й приличат, че на една от звездите живеят хора като земните (но малко по-червенокоси от тях) и тези човеци имат огнени колесници, с които могат да прелитат от звезда на звезда… само когато твърдеше подобни явни небивалици, хората се смееха и казваха:
– Ей, ей, много хубаво измисля тоя Риж лъжец!
Вече се развиделяваше.
Матев се отправи към спалнята, без да се погрижи да прибере листовете.
Някъде към обяд го събудиха тропоти и крясъци:
– Тапири! Носорози! Рогоносци!
„Тази котка ще трябва да бъде превъзпитана“ — помисли писателят, понечи да се обърне на другата страна и да продължи съня си. Но нещо го жегна. Виковете идваха от кабинета му. И бяха викове първо качество — остри и пронизителни. На бърза ръка Матев се озова всред своето светилище. И каква гледка го очакваше там.
Гледката не беше за гледане! И главният акцент в нея беше, че липсваха ръкописите на Матев. Единствен пликът, адресиран до детското списание, лежеше кротко на пода. Маца Писанска се разхождаше върху него и повтаряше любимите си ругатни, но те очевидно не бяха отправени към крадците на литературни произведения. Котката беше възмутена от безпорядъка, който й пречеше да намери най-приятната си играчка — капачето на писалката, подарена на Матев от Председателя на Обединеното човечество.
Матев постоя, погледа и от устата му някак неволно се изтръгнаха думите:
– Тапири! Носорози! Рогоносци!
VI. И откъде ще вземеш ти душа?
И защо ли му трябваше на Матев да ругае? Щетите не бяха чак толкова големи — един пропаднал разказ, който отличната му памет винаги можеше да възстанови, счупена порцеланова лула и изчезнало капаче на перодръжка. Останалото бе просто разбъркано и разхвърляно. Впрочем, капачето се намери всред клончетата на аспарагуса, а самият аспарагус — в калъфа на арфата.
Налага се да отдадем справедливост и на Маца Писанска. Тя не била ядосана толкова от безпорядъка и загубата на любимата си играчка. На нея й миришело „на чуждо“. Освен това, била убедена, че погромът в кабинета е дело единствено и само на проклетите чортелеци…
Тук вече я прекъснаха. На всички беше досадила тази тема. Бояна бе разпространила мнението си за съселчетата-мутанти и бе добавила, че се е пошегувала, като е разиграла сцените със сърпове и решета.
