Читать «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството» онлайн - страница 67

– Имам една идея — обади се кръчмарят. — Не може ли господин докторът да даде на момчето някакво лекарство, от което да му потъмнее косата? Тогава той ще престане да лъже.

– Да, промяната на цвета на косата несъмнено влияе на психиката — потвърди лекарят. — Има такъв случай: нали познавате лихваря Марко? Докато беше червенокос, той беше по-зъл от дявола, а след оная нощ, когато „братята на свети Вем“ го принудиха да върне парите на нещастните вдовици и той побеля, нравът му се измени коренно. Бялата коса му придаде благородство. Видял ли е някой сега по-смирен лихвар от Марко?

– Пазил го Бог! — рече свещеникът. — По-милостив лихвар от Марко не може да се намери на тридесет левги път наоколо.

– Но тогава защо се бавите, отче? Изпратете момъка при господин доктора и нека той се опита да почерни рижата му грива.

Червенокосият отиде при доктора.

– Хм. Чух, че много лъжеш — започна той.

– Кой? Аз? Аз винаги говоря най-чисти истини. Само че никой не ми вярва.

– Защо тогава твърдиш, че си благородник?

– Такъв съм. Но мога ли да го докажа, когато съм тъй ужасяващо беден?

– А защо лъжеш всички момичета, че ги обичаш?

– Обичам ги всичките.

– А добрия стар свещеник?

– Свещеникът… свещеникът просто не може да ме разбере. И наум не му идва, че аз се задушавам в това прашно село, че искам да видя широкия свят, лица, които не срещам всеки ден, да работя това, което ми е по сърце, да се веселя, да имам много пари… и когато му казвам, че ясно виждам всичко това, той не ми вярва.

– Но кой те спира да напуснеш селото?

– Как кой? На изток са високите диви планини, на запад е морето, на север гран-сеньорите водят война, на юг пазят границата, защото нашият херцог иска от съседния някакви високи налози. И все пак аз бих опитал да премина тайно границата, защото дамата от каретата, подплатена с червено кадифе, ми каза, че там всички са богати, макар че били самотни и наплашени. Техният владетел бил тиранин и хората треперели от шпионите му, но все пак не се задушавали в някакви си прашни села, а живеели в просторни домове, в красиви градове…

– Щом мислиш, че там ще ти е по-добре, рискувай — посъветва го лекарят. — Имаше такъв случай: една дама страдаше от нервно разстройство, замина на курорт и се излекува.

И червенокосият пое риска да се промъкне през границата. Но го уловиха.

– Къде? — скръцна със зъби началникът на граничните пазачи.

– Искам да отида отвъд.

– Защо?

– Болен съм. Търся лек при техните прочути доктори и магистри.

– Каква ти е болестта?

– Имам червена коса.

– На тая болест церът е лесен — остригване на косата и пращане в затвора. А ако втори път поискаш да преминеш границата — отрязване на цялата глава. Най-сигурно лекарство против червенокосие. Никога повече няма да страдаш от рижата си коса.

Остригаха червенокосия и го облякоха в дрехи на райета. После наказанието изтече, а косата му поникна отново. Още по-червена.

– Какво ли мога да правя с тая рижа коса? — се замисли момъкът. — Освен да лъжа. Но тъй като е станала още по-рижа, трябва да опитам да лъжа още повече хора. А как мога изведнъж да лъжа много хора?