Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 263

— Джоди! Лицето ти е като буца лед!

— Твоето също. Няма значение. Ти наистина си голяма работа. Знаех си го.

— Дължа ти го… не помниш ли?

Лонг Пойнт се оказа негостоприемно парче земя — натрупани от вятъра пясъчни дюни, чиито върхове се държаха от парцаливи туфи дълга трева. Като следваха указанията на Сайд-Уиндър, те изтеглиха надуваемите лодки на брега. „Мексиканецът“ се ориентира и каза, че са на около четиристотин метра източно от мястото, където трябва да стигнат, и хвана една от дръжките за носене на лодката си. Джоди и Келсо се присъединиха да му помогнат. Стив, Кадилак и Клиъруотър вдигнаха другата лодка. Докато вървяха по брега зад другите, Стив им обясни какво ще направят. Те взеха по един противогаз от торбата, пъхнаха го под дрехите си и се постараха да изглеждат също така унили, както и преди.

Сайд-Уиндър намери онова, което търсеше: голямо херметически затворено помещение, чийто капак беше скрит под хитро наредена настилка от камъчета. Не беше временно убежище: беше транзитен пункт за хора, влизащи и излизащи от Ни-Исан.

След като свалиха моторите и резервоарите с гориво, те изпуснаха въздуха от лодките и прибраха всичко в скривалището. Сайд-Уиндър извади портативна радиостанция, примус, чайник, прясна вода, шест пластмасови чаши и пликчета джава — и бутилка саке, която даде на Кадилак. После наместиха капака, хвърлиха отгоре няколко камъка и тръгнаха към дюните.

Скоро стигнаха равна поляна, при това окосена. Сайд-Уиндър напомпа примуса, запали го и сложи водата да заври. След няколко минути той и другите трима трекери си топлеха ръцете на чашите с гореща джава.

Сайд-Уиндър, който вече беше изоставил всякакви претенции да е мют, вдъхна аромата доволно.

— Ох, това се казва истинска напитка!

— Истина е — каза Келсо; мислеше си за всички неща, които щеше да отмъкне от склада на брега.

Сайд-Уиндър се обърна към Кадилак и Клиъруотър. Двамата мюти бяха приклекнали до примуса. Клиъруотър си топлеше ръцете, Кадилак милваше отворената бутилка саке.

— Бива си го, нали? Точно както ти казвах…

Кадилак кимна и отпи голяма глътка.

— Дай и на приятелката ти да опита — подкани го Сайд-Уиндър. — Хайде! — каза той на Клиъруотър. — Ще те затопли по-бързо от примуса!

Клиъруотър отпи предпазливо и се хвана за гърлото в пристъп на кашлица.

— Няма нищо, няма нищо! — каза Сайд-Уиндър. — Винаги е така първия път. Пийни си пак. От втората глътка ще се почувстваш много по-добре. — Тя пак вдигна шишето и отпи втора глътка. След това още една. — Ето, видя ли! Човек се научава.

Клиъруотър свали шишето, сложи ръка пред устата си и се закикоти. Олюля се към Кадилак и почти падна на земята.

— Ооп!

Сайд-Уиндър се пресегна и взе шишето.

— Внимавай! Не искам и капка да се разлее. — После предложи бутилката на другите, но те отказаха. — Никой ли не иска? — Той вдигна бутилката към Кадилак. — Значи ще има повече за вас и за мен! — Отпи малко и подаде бутилката на двамата мюти. — Хайде, кой иска?

Клиъруотър направи несполучлив опит да хване бутилката, но Кадилак я изпревари, вдигна я, отметна глава и започна да излива сакето в гърлото си.