Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 262
Патрик Тили
— Келсо ми каза, че няма да се върнеш.
Тя не отговори.
— Какво има… не ми ли вярваш?
Отново никакъв отговор.
— Хайде, Джоди. Бях откровен с теб. Бъди и ти откровена.
Секундите отминаваха. Накрая тя го погледна в очите. Дръзко.
— Дейв каза ли ти, че и той не иска да се върне?
Двамата се обърнаха към Келсо. Той разчете изражението на Стив и разпери извинително ръце. Стив посрещна новината с кимване и отмести поглед, както беше направила Джоди, над носа, в разпенената следа от лодката на Сайд-Уиндър. Зачуди се как ли „мексиканецът“ се разбира с Кадилак и Клиъруотър. И дали разбира, че те знаят, че не е истински мют. Замисли се и за Мистър Сноу. И как Мистър Сноу го беше научил да мисли… наистина да
Каква каша! Толкова много обещания на толкова много хора. По който и път да тръгнеше, някой щеше да бъде измамен. Пред очите му се появи Роз, сестра му. Той прогони всичко друго от ума си и се съсредоточи в усилие да установи контакт с нея. Въпреки бариерите, които беше издигнал, гласът й понякога си намираше път до него. Като на совалката в Гранд Сентрал, когато той беше под охрана, и после на съда, на който се решаваше животът му.
„Хайде, мозък! ОПИТАЙ! Ако не беше заради Роз, двамата с теб нямаше да сме в тази каша!“
Приятен хлад изпълни черепа му, когато двамата с Роз сляха умовете си. Стив се почувства безтегловен, безформен. Беше като сливане на духове. Неговият и нейният. Той беше едновременно и наблюдател, и участник. Никога контактът не беше бил толкова силен. Гласът й шепнеше директно в мозъка му. Не беше изговорена нито една дума, но като слушаше, той разбра какво трябва да прави. Дълбоко, успокояващо спокойствие измести болката му.
Той се сепна — Джоди разтърсваше рамото му.
— Какво ти стана?
— Какво? О, нищо.
— Изплаши ме.
Стив направи гримаса.
— Просто обмислях нещата. Ще те изненадам ли, ако ти кажа, че и аз имам същото намерение?
Джоди го погледна недоверчиво.
— Подиграваш ли се с мен?
— Не. Говоря съвсем сериозно. Къде смятате да отидете?
— В Уайоминг — каза предпазливо тя. — Ние, хм… искаме да се върнем при Малоун.
— Това е чудесно. Аз също тръгвам натам.
Джоди се върна при Келсо и му предаде новината.
Той направи знак на Стив да се присъедини към тях и попита:
— Как ще го направим?
— Ние сме петима, а те ще са трима. Няма да е много трудно.
— Можеш ли да помолиш твоята приятелка Клиъруотър да ни помогне?
Стив поклати глава.
— Мютската магия не може да се включва и изключва като кранче. Освен това е много рисковано. Видяхте какво се случи в Херън Пул. Самолетите едва не изскочиха от талигите. Не искаме да се изпокъсат всички жици в скайрайдърите, нали?
— Тогава какво си намислил?
Стив сложи ръка върху платнената торба с оръжията.
— И аз не знам защо не ги изхвърлих. Сигурно е съдба. Но тук има пет противогаза… — той бръкна под туниката си и извади една синя кутия, — взех и една газова граната.
Келсо я взе от ръката му. Джоди изпищя доволно, прегърна го през врата и го повали на дъното на лодката. Притисна буза до неговата, след това му залепи няколко целувки по устата.