Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 213

Ако можеше да й се вярва, не можеха да се повдигнат никакви обвинения срещу него или неговия съучастник Кио Мин-Орота — но можеше ли да й се вярва? Яма-Шита имаше малко основания за самодоволство. Единадесетте убийци, които бяха изпратени да я убият в две групи от по трима и една от петима, изчезнаха безследно. Това не предвещаваше нищо добро. Той се съмняваше, че генералният консул е предвидил и дори, че е имал намерение да защити чуждестранната курва от такива верни професионалисти. Не. Друга, невидима ръка се беше намесила тук и Яма-Шита се досещаше чия е тя. Ако беше прав за предположенията и намеренията на противниците си, щеше да е неразумно двигателят да остане у него. Поради тази причина го беше взел със себе си. Кио Мин-Орота силно желаеше да сподели плодовете от това рисково предприятие. Беше правилно и честно да сподели и рисковете — нещо, което досега той определено не искаше да направи.

Ходът беше основателен. Въпреки че Мин-Орота беше свързан със семейството на Яма-Шита в проекта Херън Пул, все още се смяташе, че той е от лоялните съюзници на шогуна То-Йота — с когото бяха свързани чрез брак. Временно непокорни съюзници може би, но накрая щяха да спазят дълга си и да се съобразят с интересите си. Чудесно. Доверените слуги винаги са най-предразположени да предадат господарите си. Реакцията на Кио, когато станеше пазач на адската машина, която можеше да унищожи и двамата, щеше да покаже дали има кураж. Ако беше готов да действа решително, тогава на облачния воин, който вече беше показал уменията си за построяване на летящи коне, щеше да бъде възложен нов проект. Създадените от него ракети бяха само временно решение. За да имат някакво значимо военно приложение, летящите коне трябваше да могат да летят и да се издигнат във въздуха от всеки подходящ терен и да могат да извършват продължителен полет. Това изискваше две неща: талига и двигател като този, който караше той. Как ще се възпроизведат частите му трябваше да каже облачният воин. Но това можеше да стане и по-късно. Първата стъпка беше да го накара да разкрие тайните методи, използвани от предачите и тъкачите да хванат и манипулират тъмната светлина.

Тъй като джонките плуваха покрай южния бряг на Арон-гирен, Яма-Шита не обръщаше внимание на минаващите стражеви кораби, които плуваха под флага на То-Иота. Нямаше никаква опасност да ги спрат и претърсят — всеки кораб, който превозваше владетел, се смяташе за продължение на личното феодално владение и качването на правителствени войници на него бе равносилно на въоръжено нахлуване на негова територия — военен акт, който можеше да има сериозни последствия. Не. Неговото минаване покрай острова на шогуна щеше да бъде спокойно и безпрепятствено. Въпреки дразнещото внимание на агентите на Йоритомо той беше повече от равностоен на младия обитател на летния дворец. Шамбеланът Йеясу беше най-опасният противник, но за щастие той беше човек, с когото може да се работи. Той беше реалист, мъж с трезв възглед върху порочната страна на човешката природа — не голобрад, с недоразвит мозък идеалист, който едва ли някога е излизал от копринения пашкул на вътрешния двор.