Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 211

— Какво ще правим?

— Мисля, че по-важен е въпросът какво ще правят те — отвърна Стив. — Във всеки случай нямам намерение да чакам, за да разбера.

Кадилак обаче беше прекалено зает със себе си, за да разбере него.

— И все пак какво?

— Ще взема един от самолетите и ще отлетя с Клиъруотър. И ако имаш ум в главата, и ти ще направиш същото.

Това накара мюта да погледне отвъд руините на някога обещаващата си кариера.

— Ти си луд. Няма да можеш да избягаш.

— Да имаш по-добра идея?

— Не, но… — Кадилак се огледа и понижи глас. — На парада утре ще има осем пилоти. Дори ако успеем да откраднем два самолета, те ще ни последват.

— Значи трябва да се постараем да направим това невъзможно…

Очите на Кадилак затрепкаха неспокойно.

— Искаш да кажеш… да извадим ракетите от строя?

— Нещо такова. — Стив още не беше готов да разкрие картите си. — Някакви възражения?

— Не знам. Не съм сигурен. — Кадилак пак се огледа. — Трябва да помисля.

— Нямаме време! — изсъска Стив. — Утре е единственият ни шанс. Трябва да опитаме!

— Но как ще…

— Няма значение как! Искаш ли да го направиш? Да или не?

Кадилак въздъхна тежко.

— След като нямам други възможности, отговорът е „да“. Доволен ли си?

— Не изглеждаш много убеден. Но връщане няма. Няма да можеш да се обърнеш и да кажеш: „Съжалявам, господарю Шигамицу, не исках“.

— Знам! Не съм идиот, Брикман. Само че всичко става толкова бързо… — Той кимна към оживената работилница. — Скъсах си задника да направя всичко това. А сега ти искаш да ти помогна да го унищожиш!

— Да — каза Стив. — Преди то да унищожи теб!

Това беше вярно и Кадилак го знаеше. Лицето му се разкриви, докато се мъчеше да намери изход — досущ като риба, която се мъчи да се откачи от куката.

— Не си ми казал как ще извадим от строя ракетите.

— Не е необходимо.

— Но…

— Точка! Вече е подготвено.

Кадилак можеше и да знае бъдещето си, но не знаеше какви точно чувства изпитва към Стив.

— Лъжец! Нали ми даде дума!

Стив се озъби.

— Да, вярно е! Двойната измама беше единственият начин да ти спася задника! Ако го бяхме направили, както искаше ти, сега щяхме да стоим тук и да кършим ръце. Или да сме трупове! По моя начин имаме по-голям шанс да стигнем до Уайоминг. Така че престани с тези глупости и почвай да помагаш.

Няколко дни преди Кадилак с нежелание да реши да скъса с кариерата си като конструктор на летящи машини господарят Хиро Яма-Шита беше тръгнал към Херън Пул. Съпроводен от обичайния си антураж от сто самураи и също толкова пеши войници, той се качи на кораба си в червено и златно и потегли по река Хъдсън. В На-юк, последното речно пристанище в неговите владения, се прехвърлиха на три големи джонки, които ги извозиха през пролива Нио-йоко в открито море на юг до Арон-гирен, а след това на север до пристанище Ба-сатана.

Пътуването на Яма-Шита щеше да е много по-кратко, ако беше пресякъл Хъдсън в Ари-бани и оттам до Ба-сатана по главното шосе изток-запад, но в случая разстоянието не беше пречка. Той предпочиташе да остане колкото се може по-дълго в среда, над която има пълен контрол. Яма-Шита беше минал триумфално през владенията на близкия си съюзник Се-Ико, но те бяха далеч от централната власт. Земите на неговия приятел Мин-Орота бяха много по-уязвими.