Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 54
Нора Робъртс
Въпреки че Меган отново се стегна, Натаниъл не помести ръце.
— На мен пък ми се струва, че сега е особено подходящ момент, госпожице Колийн.
— Да бе! Негодник. — Колийн сви устни. Колко обичаше тя красивите негодници! — Винаги си бил такъв. Помня те как тичаше като някакъв дивак из селото. Май морето те е превърнало в мъж, добре, добре. Стига си шавала, бе момиче. Той няма намерение да те пусне. Късметлийка излезе ти.
Натаниъл целуна Меган по косата.
— Срамежлива е.
— Значи се налага да го преодолее, нали така? Хайде, че Кордилия най-накрая е решила да благоволи да ни нахрани. Искам да седнеш до мен, за да ми разказваш за корабите.
— С най-голямо удоволствие.
— Хайде, влизайте. Прекарала съм по корабите половината си живот, а може и повече — започна Колийн. — Бас държа, че съм видяла повече от теб.
— Не се и съмнявам, госпожице. — Натаниъл задържа едната си ръка на рамото на Меган, а другата подаде на Колийн. — И колко ли разбити сърца сте оставили.
Тя избухна в смях.
— Безчет.
В трапезарията се носеше мирис на храна, цветя и восък. Щом всички се настаниха, Трентън II се изправи с чаша в ръка.
— Искам да вдигна тост. — Гласът му прозвуча безупречен, също като костюма. — За Кордилия, жена с невероятни таланти и изключителна красота.
Чукнаха се. От тайната си наблюдателница на стената Холандеца изсумтя, намръщи се и се върна разярен в кухнята.
— Трент. — Кейкей се наведе към съпруга си, снишила глас. — Знаеш, че те обичам.
Той предположи какво предстои.
— Да, знам.
— Знаеш, че обожавам баща ти.
— М-хм…
— Ако обаче пипне и с пръст леля Коко, ще се наложи да го убия.
— Разбрах. — Трент се усмихна нещастно и се зае с храната.
В другия край на масата, без дори да подозира каква заплаха го грози, Трентън се усмихваше на Колийн.
— Какво мислите за хотела, госпожице Калхун?
— Мразя хотелите. Никога не ги използвам.
— Лельо Колийн. — Коко размаха безпомощно ръце. — Верига хотели Сейнт Джеймс са известни по цял свят с лукса, който предлагат.
— Не мога да ги понасям — заяви Колийн и загреба супа. — Каква е тази гадост?
— Супа от раци, лельо Колийн.
— Трябва й сол — недоволстваше тя. — Ти, момче. — Тя насочи пръст към Кевин. — Не се прегърбвай. Да не искаш костите ти да се изкривят?
— Не, госпожо.
— Имаш ли някакви амбиции?
Момчето я гледаше безпомощно, ала щом майка му го стисна за ръката, се почувства по-спокоен.
— Може да стана моряк — избъбри той — Аз карах „Мореплавател“.
— Виж ти! — Доволна, Колийн вдигна чашата с вино. — Браво на теб. Няма да търпя мързеливци в семейството си. Много си слаб. Яж си супата, без да й се мръщиш.
Коко простена тихо и даде сигнал да сервират следващото ястие.
— Тя никога не се промени. — Изпълнената със задоволство Лайла се бе отпуснала в люлеещия стол, докато Бианка жадно бе захапала гърдата й. Детската бе тиха, светлината — приглушена. Меган бе дошла тук, преценила, че това ще се окаже идеалното място за бягството й.
— Тя е… — Меган се опита да намери по-дипломатичен израз. — Истинска дама.
— Тя е стара досадница, която си вре носа навсякъде — разсмя се добродушно Лайла. — Но ние я обичаме.