Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 52

— Приличам на плашило.

— Точно така, приличаш на плашило. Обувай обувките.

Кевин се намръщи на лачените обувки.

— Мразя ги. Искам си гуменките.

Изгубила търпение, младата жена се наведе така, че лицата им бяха едно до друго.

— Млади човече, веднага обуй обувките и си мери приказките. Иначе ще си имаш големи неприятности.

Меган изфуча от стаята му и се насочи към своята, от другата страна на коридора. Грабна четката за коса от нощното шкафче и я прокара през косата си. И на нея никак не й се ходеше на проклетата официална вечеря. Аспиринът, който пи пред час, никак не намали ужасно той главоболие. Въпреки това се налагаше да се усмихне, да слезе и да се преструва, че нито я бе страх, нито бе ядосана, нито притеснена заради Бакстър Дюмонт.

Колийн може пък да грешеше, помисли си тя. Все пак бяха минали почти десет години. Защо му е на Бакстър да се занимава с нея и с Кевин сега?

Защото искаше да стане сенатор на Съединените Щати, затова. Меган затвори очи. Нали сама прочете във вестника? Бакстър вече бе повел кампания за поста. А един незаконен син, при това никога непризнат, едва ли се вместваше в образа, който се опитваше да си изгради.

— Мамо…

Видя отражението на Кевин в огледалото. Беше обул обувките, а брадичката му бе наведена чак до гърдите.

Сърцето й се сви виновно.

— Да, Кевин.

— Защо се дразниш от всичко?

— Няма такова нещо. — Тя приседна уморено на края на леглото. — Просто малко ме боли глава. Извинявай, че ти се сопнах. — Меган протегна ръце и въздъхна, когато той се притисна в нея. — Ти си най-прекрасното плашилце, Кевин. — Когато малкият се разсмя, тя го целуна по косата. — Хайде да слизаме. Може Алекс и Джени вече да се пристигнали.

Наистина бяха пристигнали и Алекс бе също толкова възмутен от вратовръзката си, колкото и Кевин. Но пък бе прекалено интересно, за да продължават да се цупят. Имаше най-разнообразни сандвичи, можеха да се закачат с бебетата и да обсъждат бъдещи приключения и лудории.

Както обикновено, всички говореха едновременно.

Шумът в стаята преряза Меган през главата като ръждясал трион. Тя пое високата чаша шампанско, която Трентън II й подаде, и положи всички усилия, за да се престори, че флиртът с него й бе особено приятен. Той бе добре поддържан мъж, висок, с тен, доста красив и наистина очарователен. Въпреки това Меган почувства невероятно облекчение, когато той насочи вниманието си към Коко.

— Хубава двойка са, нали? — прошепна Натаниъл в ухото й.

— Изключителни са. — Тя бодна кубче сирене и си наложи да преглътне.

— Май не си в настроение за веселба, Мег.

— Нищо ми няма. — За да го разсее, тя промени темата. — Мога да те заинтригувам с това, на което се натъкнах днес следобед.

— Така ли? — Той я хвана за ръка и я поведе към терасата.

— Коко и Холандеца.

— Пак ли се караха, или се замерваха с тигани?

— Не точно — Меган си пое дълбоко дъх с надеждата в главата й малко да се проясни. — Ами те… Поне така ми се стори…

Натаниъл вдигна невярващо вежди. Той и сам можеше да попълни неизречените думи.

— Шегуваш се, нали?

— Не, бяха нос до нос, прегърнати. — Тя успя да се усмихне, докато разтриваше пулсиращото слепоочие. — Тъй като влязох неочаквано и определено не навреме, те отскочиха един от друг така, сякаш замисляха кърваво убийство. И двамата се бяха изчервили. И двамата.