Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 55

Нора Робъртс

До нея Аманда въздъхна.

— Щом разбере за книгата на Фъргюс, ще започне да ти досажда.

— И да ти виси над главата — добави Кейкей, гушнала Итън.

— И да ти ходи по петите — довърши Сузана, докато сменяше памперса на Крисчън.

— Звучи доста обещаващо.

— Не се притеснявай. — Сузана се разсмя и настани бебето в креватчето. — Ние ще ти пазим гърба.

— Ала не забравяй, — добави с усмивка Лайла, — че ще сме отзад.

— За книгата. — Меган покара пръст по танцуващия жираф на един от мобилните телефони. — Направих копия на няколко страници, които ще ви се сторят интересни. Водил си е много записки за сделки, за лични дела, за покупки. В един момент прибира бижутата — предполагам на Бианка — вероятно заради застраховка.

— Изумрудите ли? — Аманда повдигна едната си вежда, а Меган кимна. — И като си помислите само колко часове прекарахме да се ровим из разни документи, за да открием доказателство, че съществуват.

— Има и други — за стотици хиляди долари, което е било много през 1913 година.

— Той е продал почти всичко — измърмори Кейкей. — Нали открихме документите от продажбите. Отървал се е от всичко, което му е напомняло за Бианка.

— Все още е мъчително — призна Лайла. — Не заради парите, въпреки че Господ е свидетел, добре щяха да ни дойдат. Нейните неща са загубени и няма никога вече да ги видим.

— Много съжалявам.

— Недей. — Аманда се изправи, за да настани заспалата Дилия в креватчето. — Просто ние сме прекалено сантиментални. И винаги сме се чувствали много близки подух до Бианка.

— Разбирам те. — Беше странно да го признае, но Меган не устоя. — Аз усещам същото. Сигурно защото той я споменава толкова често в онази книга, а и защото портретът й е долу. — Малко притеснена, тя се засмя. — Понякога, когато минаваш през фоайето нощем, сякаш усещаш присъствието й.

— Разбира се — отвърна сериозно Лайла. — Тя е там.

— Извинете ме, дами. — Натаниъл влезе, очевидно никак необезпокоен, че се намира в детска стая, пълна с бебета и майки, които още кърмят.

Лайла се усмихна бавно.

— Здравей, хубавецо. Какво те води в родилно отделение?

— Дойдох да си взема момичето за срещата ни.

Когато посегна към ръката на Меган, тя се отдръпна.

— Ние нямаме среша.

— Ще се разходим, не помниш ли?

— Не съм казала…

— Нощта е само за разходки. — Сузана вдигна Крисчън на ръце, за да го успокой.

— Трябва да сложа Кевин да спи.

Чудеше се какво да измисли, но май нямаше особен успех.

— Аз вече го завих. — Натаниъл я побутни към вратата.

— Сложил си Кевин да спи?

— Ами той ми заспа на скута й реших, че така е най-добре. О, Сузана, Холт каза, че децата си готови, чакат ти да се приготвиш.

— Тръгвам. — Сузана изчака Нейт и Меган да се отдалечат достатъчно, за да не чуват, и се обърна към сестрите си.

— Какво мислите?

Аманда се усмихна доволно.

— Нещата се нареждат точно както трябва.

— Съгласна съм. — Кейкей остави Итън в креватчето.

— Навремето реших, че Лайла си е загубили ума, когато предложи да ги съберем тези двамата.

Лайла се прозя и въздъхна.

— Никога не греша. — В следващия момент очите й блеснаха. — Можем да ги видим през прозореца.