Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 55
Нора Робъртс
До нея Аманда въздъхна.
— Щом разбере за книгата на Фъргюс, ще започне да ти досажда.
— И да ти виси над главата — добави Кейкей, гушнала Итън.
— И да ти ходи по петите — довърши Сузана, докато сменяше памперса на Крисчън.
— Звучи доста обещаващо.
— Не се притеснявай. — Сузана се разсмя и настани бебето в креватчето. — Ние ще ти пазим гърба.
— Ала не забравяй, — добави с усмивка Лайла, — че ще сме отзад.
— За книгата. — Меган покара пръст по танцуващия жираф на един от мобилните телефони. — Направих копия на няколко страници, които ще ви се сторят интересни. Водил си е много записки за сделки, за лични дела, за покупки. В един момент прибира бижутата — предполагам на Бианка — вероятно заради застраховка.
— Изумрудите ли? — Аманда повдигна едната си вежда, а Меган кимна. — И като си помислите само колко часове прекарахме да се ровим из разни документи, за да открием доказателство, че съществуват.
— Има и други — за стотици хиляди долари, което е било много през 1913 година.
— Той е продал почти всичко — измърмори Кейкей. — Нали открихме документите от продажбите. Отървал се е от всичко, което му е напомняло за Бианка.
— Все още е мъчително — призна Лайла. — Не заради парите, въпреки че Господ е свидетел, добре щяха да ни дойдат. Нейните неща са загубени и няма никога вече да ги видим.
— Много съжалявам.
— Недей. — Аманда се изправи, за да настани заспалата Дилия в креватчето. — Просто ние сме прекалено сантиментални. И винаги сме се чувствали много близки подух до Бианка.
— Разбирам те. — Беше странно да го признае, но Меган не устоя. — Аз усещам същото. Сигурно защото той я споменава толкова често в онази книга, а и защото портретът й е долу. — Малко притеснена, тя се засмя. — Понякога, когато минаваш през фоайето нощем, сякаш усещаш присъствието й.
— Разбира се — отвърна сериозно Лайла. — Тя е там.
— Извинете ме, дами. — Натаниъл влезе, очевидно никак необезпокоен, че се намира в детска стая, пълна с бебета и майки, които още кърмят.
Лайла се усмихна бавно.
— Здравей, хубавецо. Какво те води в родилно отделение?
— Дойдох да си взема момичето за срещата ни.
Когато посегна към ръката на Меган, тя се отдръпна.
— Ние нямаме среша.
— Ще се разходим, не помниш ли?
— Не съм казала…
— Нощта е само за разходки. — Сузана вдигна Крисчън на ръце, за да го успокой.
— Трябва да сложа Кевин да спи.
Чудеше се какво да измисли, но май нямаше особен успех.
— Аз вече го завих. — Натаниъл я побутни към вратата.
— Сложил си Кевин да спи?
— Ами той ми заспа на скута й реших, че така е най-добре. О, Сузана, Холт каза, че децата си готови, чакат ти да се приготвиш.
— Тръгвам. — Сузана изчака Нейт и Меган да се отдалечат достатъчно, за да не чуват, и се обърна към сестрите си.
— Какво мислите?
Аманда се усмихна доволно.
— Нещата се нареждат точно както трябва.
— Съгласна съм. — Кейкей остави Итън в креватчето.
— Навремето реших, че Лайла си е загубили ума, когато предложи да ги съберем тези двамата.
Лайла се прозя и въздъхна.
— Никога не греша. — В следващия момент очите й блеснаха. — Можем да ги видим през прозореца.