Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 44

— Честно? — попита Кевин, обзет от истинско страхопочитание.

Не честността бе от значение тук, каза си Натаниъл. Важното бе въздействието.

— Наричаха я „Дамата на капитана“, и според легендата, корабът на съпруга й потънал по време на буря в Ирландско море. Всяка нощ плачела и все ходела на скалите, за да го чака.

— Май и ти трябва да пишеш книги, също като Макс — измърмори Меган, учудена и подразнена от тръпката, която пролази по гръбнака й.

— А, много то бива да ги съчинява, този Нейт! — Джули тръшна на масата две бутилки бира и някакво безалкохолно. — Все ми разправяше къде ще отиде, какво ще види. Е, Капитане, вече всичко си видял, нали?

— Май да. — Натаниъл повдигна бутилката към устните си. — Но никога не те забравих, скъпа.

Джули отново се разкиска и го блъсна по рамото.

— Сладкодумец — каза тя и се отдалечи.

Меган погледна бирата.

— Ама тя не ни взе поръчката.

— Няма и да го направи. Ще ни донесе каквото прецени. — Отпи нова глътка бира. — Това е, защото ме харесва. Ако не ти се пие бира, ще гледам да я убедя да сервира друго.

— Няма нужда. Сигурно познаваш много от хората на острова, след като си отраснал тук.

— Само някои. Нямаше ме години наред.

— Нейт е обиколил целия свят. Два пъти при това. — Кевин сърбаше сода през сламката си. — Минал е през урагани и тайфуни, всичко ти казвам.

— Сигурно е било много вълнуващо.

— Имаше и приятни моменти.

— Липсва ли ти?

— Повече от петнадесет години плавах на чужд кораб. Сега вече си имам свой. Нещата се променят. — Той провеси ръка на облегалката на сепарето. — Например, дойде ти.

— На нас ни харесва — Кевин започна да ръчка леда със сламката. — Шефът на мама в Оклахома беше стиснат мизерник.

— Кевин!

— Дядо каза така. И освен това не те ценеше. А ти и гък не казваше. — Кевин не знаеше какво точно означава това, ала дядо му все така говореше.

— Дядо ти беше предубеден. — Тя се усмихна и разроши косата на сина си. — Но е истина, че ни харесва тук.

— Да си изядете всичко — нареди Джули и остави на масата три огромни плата. Навитият като палачинка тънък плосък хляб бе пълен с парчета раци, гарнирани със салата от теле, моркови и майонеза, а до тях огромна камара пържени картофи. — Това момиче има нужда да позаглади косъма — заяви Джули. — И момчето. Не знаех, че ги харесваш такива кльощави, Капитане.

— Харесват ми такива, каквито ми паднат — поправи я Натаниъл, а Джули се заля от смях.

— Никога няма да успеем да изядем всичкото това ядене. — Меган гледаше отчаяно препълненото плато.

Натаниъл вече бе започнал.

— Разбира се, че ще успеем. А на теб остана ли ти време да прегледаш книгата на Фъргюс?

— Не много. — Тя опита предпазливо. Независимо от обстановката, храната бе отлична. — Искаше ми се първо да отхвърля основната част от работата. Тъй като хаосът в „Шипшейп“ беше най-стряскащ, реших да оправя нещата първо там. Остава ми второто ви тримесечие, а после и хотела.

— Кев, майка ти е много практична жена.

— Мила. — Кевин налапа огромна хапка от палачинката. — Ама дядо казва, че трябва да излиза повече.