Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 42

— Ларю имаше тежка година. — Натаниъл си сипа още лимонада. — Двамата с Холт решихме да му дадем още малко време.

— Бизнесът си е ваш, разбира се. По принцип би трябвало да се предяви иск за неустойка заради забавяне на плащането повече от тридесет дни.

— По принцип тук, на острова, се държим доста по-благородно.

— Ти решаваш. — Меган си намести очилата. — Така, както виждаш, счетоводната книга вече е подредена в логическа последователност. Отделните колони включват съответно наем, режийни, покупки за офиса, реклама и така нататък. След това са заплатите и удръжки.

— Нов парфюм!

Тя вдигна поглед.

— Моля?

— Имаш нов парфюм. В него се усеща лек жасминов аромат.

Меган го погледна разсеяно.

— Коко ми го даде.

— Харесва ми. — Той се приведе по-близо. — При това много.

— Добре. — Тя прочисти гърлото си и обърна на нова страница. — А това тук са приходите. Прибавих и продажбите от тази седмица, за да мога поне ориентировъчно да ти кажа как ще приключите месеца. Виждам, че предлагате намаление за групите на хотела.

— Идеята ни се стори добра, а и на бизнеса се отразява положително.

— Да, много добре. Средно, осемдесет процента от гостите на хотела се възползват от груповите пътувания с кораб. Аз… Трябва ли да седиш толкова близо?

— Да. Вечеряй с мен тази вечер, Мег.

— Не.

— Страхуваш се да останеш сама с мен ли?

— Да. Както сам виждаш, през март е започнало раздвижване…

— Доведи и момчето.

— Какво?

— Да не би да си мрънкам пол носа? — Той се усмихна и смъкна очилата от носа й. — Казах ти да доведеш и Кевин. Ще ви завела на едно място. Правят страхотни палачинки с раци. — Нейт произнесе думата „раци“ с типичната за Нова Англия интонация и тя се усмихна. — Не смея да твърдя, че са на висотата на сготвеното от Коко, но пък там е толкова колоритно местенце.

— Ще видим.

— А-ха. Родителско недоверие.

Меган въздъхна и сви рамене.

— Добре. На Кевин ще му бъде приятно.

— Става. — Той й върна очилата, изправи се и взе нова дъска. — Значи до довечера.

— Довечера ли?

— Че защо да чакаме? Ще звъннеш на Сузана и ще й кажеш, че пътьом ще оставиш децата.

— Може и така. — Сега, докато бе с гръб към нея, не можеше да откъсне очи от играта на мускулите му, докато работеше. Направи се, че не забелязва стягането в стомаха и си каза, че синът й ще я придружава. — Никога не съм опитвала палачинка с раци.

— Значи ще падне истинско угощение.

Оказа се, че Нейт бе напълно прав. Дългият криволичещ път във великолепния кабриолет бе истинско удоволствие. Малките селца, през които минаваха, бяха живописни като на картичка. Слънцето клонеше към хоризонта на запад, а бризът довяваше мирис на риба, цветя и море.

Ресторантът бе по-скоро закусвалня, квадратна постройка с опушени стени, издигната на подпори във водата.